Читать «Скарпета» онлайн - страница 253

Онзи мъж отдавна го нямаше, тя имаше Бентън, но декорът в „При Илейн“ не се беше променил: черен, като се изключат червените керамични плочки на пода, с куки за закачане на дрехи и монетни телефонни автомати, които, доколкото Скарпета знаеше, вече отдавна не се използваха. На лавиците имаше подредени книги с автографи — посетителите знаеха, че не бива да ги пипат. Снимки на литературни и филмови величия изпълваха всеки сантиметър от стената чак до тавана.

Скарпета и Бентън спряха до масата на Илейн, за да кажат „здравей“, придружено от целувка по двете бузи и:

— Не съм те виждала от известно време. Къде изчезна?

Скарпета научи, че за малко е изпуснала един бивш държавен секретар, а миналата седмица гост бил един бивш защитник на „Джайънтс“, когото не харесваше, тази пък щял да дойде телевизионен водещ, когото харесваше още по-малко. Илейн съобщи, че очаква и други известни посетители, но това не беше новина, защото всички, които идваха в ресторанта й, бяха известни хора.

Любимият келнер на Скарпета Луи ги заведе на масата им и докато издърпваше стола й, каза:

— Знам, че не бива да повдигам въпроса, но чух всичко за станалото. — Поклати глава. — Не би трябвало да го казвам, и то на теб. Гамбино? Бонано? Тогава беше по-добре. Знаеш ли какво? Те правеха, каквото правеха, но си имаха причини. Разбираш какво искам да кажа. Не се разхождаха наоколо да трепят хора само за да се забавляват. Особено да видят сметката на някоя бедна женица като тази. Джудже. После другата жена и детето. Какъв шанс са имали?

— Никакъв — отговори Бентън.

— Ако питаш мен, аз вярвам в циментовите обувки. В някои случаи те са най-доброто решение. Нали нямате нищо против да попитам как е… как е другото джудже? О, знам, че не бива да използвам тази дума, защото много хора влагат в нея отрицателен смисъл, но…

Оскар се беше свързал с ФБР и беше добре. Бяха му извадили джипиес чипа и сега той си почиваше в частното психиатрично отделение в „Маклийн“, известно като Павилиона. Беше подложен на терапия и най-важното, даваха му усещането за сигурност, докато успее да се съвземе.

— Добре е — отговори Бентън. — Ще му кажа, че си попитал.

— Какво да ви донеса? — попита Луи. — Ордьоври ще желаете ли?

— Кей? — каза Бентън.

— Скоч. Най-хубавото ви малцово уиски.

— Нека бъдат две — каза Бентън.

— Специално за вас от специалните ми запаси. — Луи намигна. — Имам няколко нови и държа да ги опитате. Някой ще шофира ли?

— Големи и чисти — отговори Скарпета и Луи тръгна към бара.

До прозореца, който гледаше към Второ авеню, един едър мъж с каубойска шапка седеше сам и работеше върху питие, което приличаше на чиста водка или джин с тоник. От време на време извиваше врат, за да провери резултата на баскетболния мач, който протичаше беззвучно на екрана над главата му, и Скарпета зърна голямата му челюст, дебелите устни и огромните бакенбарди. Нещо в този мъж й беше познато и тя си представи кадри, които бе видяла по телевизията — и се смая, че всъщност вижда Джейк Лаудин.