Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 97

— Нямам намерението да удостоя този коментар с отговор — произнесе тя недружелюбно. Лицето й се беше зачервило от яд, взе книгата демонстративно и започна да чете.

31.

Филип беше прикован към едно дърво, със стегнати на гърба ръце. Черните мухи кръжаха над всеки квадратен сантиметър открита кожа от тялото му и направо го ядяха жив. Не можеше да направи нищо, когато се въртяха около очите и носа му, около ушните канали. Тръскаше глава, мигаше, опитвайки се да ги надхитри, но всичките му усилия бяха напразни. Очите му бяха до такава степен подути, че изглеждаха притворени. Хаузър говореше с някого по сателитния телефон. Филип не чуваше думите, но познаваше вече много добре тези хрисими, и едновременно с това заплашителни нотки в гласа му. Затвори очи. Вече наистина не го беше грижа. Единственото, което искаше, беше Хаузър да сложи по-скоро край на това мъчение — един бърз куршум в мозъка.

Люис Скиба седеше на писалището, обърнал стола си към прозореца и гледаше върховете на манхатънските небостъргачи. Не беше се чувал с Хаузър от четири дена. Преди пет дни Хаузър му беше казал да размисли. И после — ни звук от него. Това бяха най-лошите пет дни в живота му. Акциите слязоха до шест пункта; Комисията по цените беше разпратила призовките. Копелетата бяха конфискували дори собствения му компютър. Безумното продаване на акции на „Лемпе“ продължаваше с пълна сила. В „Уолстрийт Джърнъл“ пишеше официално, че Комисията по храните и лекарствата няма да одобри флоксатана. От „Стандарт енд Пуърз“⁷ се канеха да понижат рейтинга на акциите на „Лемпе“ до високорискови книжа с висока лихва и за пръв път се заговори за възможен фалит по Глава II⁸. Онази сутрин се наложи да каже на жена си, че поради известни обстоятелства незабавно трябва да обявят къщата в Аспен за продажба. Това беше четвъртата им къща, която използваха само една седмица в годината. Но тя не разбра. Разплака се и отиде да си доспи в стаята за гости. О, Господи, така ли трябваше да стане? Какво щеше да се случи, ако се наложеше да продадат истинското си жилище? Какво щеше да направи жена му, ако се наложеше да преместят децата си от частното училище?

И през всичкото това време Хаузър се спотайваше и не се обаждаше. Какво, по дяволите, правеше този човек? Дали пък не му се беше случило нещо? Да не се беше отказал? Скиба усети, че по челото му изби гореща пот. Вбесяваше се от факта, че съдбата на компанията му и неговата собствена съдба са в ръцете на такъв човек.

Телефонът иззвъня и Скиба буквално подскочи. Беше десет часа сутринта. Хаузър никога не звънеше сутрин. Но някак си беше сигурен, че е именно той.

— Да? — опита се да не звучи задъхано.

— Скиба?

— Да, да.

— Как е?

— Добре.

— Премисли ли?

Скиба преглътна. Буцата се беше появила отново, онази отвратителна тежест в стомаха му. Той не можеше да се застави да говори, тя блокираше гърлото му. Беше си взел дажбата, но още една глътка нямаше да му навреди чак толкова. Остави слушалката, отвори чекмеджето и си наля една чаша. Дори не я разреди с вода.