Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 96

— Мили Боже.

— Мили Боже, да. Същото беше и със спортовете. Всеки от нас трябваше да избере спорт. Не за да се забавлява или да се упражнява, както разбираш, а да изпъква в него. Бяхме изпратени в най-добрите частни училища. Целият ни ден беше разграфен до минута — уроци по езда, домашни, частни треньори, футбол, тенис, компютри, коледни ски пътувания до Таос и Кортина Д’Ампецо.

— Отвратително. А майка ви, тя каква беше?

— Трите ни майки. Ние сме полубратя. На баща ни не му е провървяло кой знае колко в любовта.

— Грижил се е и за трима ви?

— Ако Макс иска нещо, той го прави. Всъщност, не бяха истински разведени. Майките ни не съставляваха голяма част от живота ни, а моята умря когато бях малък. Баща ни искаше да растем при него. Не допускаше никой да му се меси. Беше решил да създаде трима гении, които да променят света. Опита се той да избере кариерите ни. Дори гаджетата ни.

— Съжалявам. Какво ужасно детство.

Том се обърна в хамака си, леко раздразнен от коментара й.

— Аз не бих нарекъл Кортина по време на Коледа „ужасна“. Все пак и от това имаше някаква полза. Аз се научих да обичам конете. Филип се влюби в ренесансовата живопис. А Върнън… ами, той просто се влюби в скиталчеството.

— Значи той ти избираше гаджетата?

Том наистина съжали, че й беше споменал тази подробност.

— Опитваше се.

— И?

Том усети, че се изчервява, но не можеше да направи нищо. Мисълта за Сара — перфектната, красива, ослепителна, талантлива, богата Сара — го връхлетя.

— Коя беше тя? — попита Сали.

Жените изглежда винаги искаха да разберат.

— Просто едно момиче, което баща ми ми представи. Дъщеря на негов приятел. Това, по ирония на съдбата, беше единственият път, когато исках да направя това, което и баща ми искаше от мен. Излязох с нея. После се сгодихме.

— Какво се случи?

Той я погледна. Стори му се, че вижда нещо повече от любопитство. Запита се какво точно беше.

— Не излезе нищо. — Не се впусна в подробности как я е заварил в леглото с друг мъж. Когато Сара искаше нещо, тя го правеше. „Животът е толкова кратък“, обичаше да казва тя, „и искам да опитам всичко. Какво толкова лошо има в това?“ Тя не можеше да си отказва нищо.

Сали продължаваше да го гледа. После поклати глава.

— Баща ти наистина си го е бивало. Можело е да напише книга как не бива да се възпитават децата.

Том усети, че го бодва раздразнение. Знаеше, че не бива да го казва, знаеше, че това ще доведе само до неприятности, но не успя да се сдържи и произнесе:

— Баща ми щеше да хареса Джулиан.

Настъпи тишина. Усещаше, че Сали го гледа втренчено.

— Извинявай, не разбрах…

Том продължи, въпреки че разумът му подсказваше, че не бива:

— Имах предвид, че Джулиан е точно такъв, какъвто баща ми искаше от нас да бъдем. Станфорд на шестнайсет, прочут професор в Йейл… гений в истинския смисъл на думата, както самата ти го определи.