Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 99
Дъглас Престън
Дон Алфонсо се изправи в лодката и опъна рамене. Стиснал лула в сбръчканата си ръка, приличаше на дрипаво плашило.
— Лагуна Негра! — извика той. — Прекосихме блатото Миамбар! Аз, Дон Алфонсо Босуас, бях добър гид и ви изведох.
Кори и Пинго запалиха двигателите. Лодките се отправиха към далечния край на езерото. Том си почиваше, седнал срещу купчината от провизии и се наслаждаваше на нежния полъх на въздуха, а през това време маймунчето се измъкна от джоба му, намести се на главата му със затворени очи и започна да премлясква доволно. Почти беше забравил какво е да усетиш свеж бриз по кожата си.
Спряха на пясъчния бряг. Кори и Пинго отидоха на лов и се върнаха час по-късно с един изкормен и разфасован елен; бяха увили кървавите парчета месо в палмови листа.
— Великолепно! — извика Дон Алфонсо. — Томас, тази вечер ще хапнем от месото, а остатъка ще опушим за пътуването ни по суша.
Дон Алфонсо опече рибиците на огъня, докато Пинго и Кори правеха скара на втория огън. Том гледаше с интерес как разрязват умело дълги парчета месо с мачетето и ги хвърлят върху скарата, после струпват влажни дърва върху огъня, предизвиквайки благоуханни облаци пушек.
Пържолите скоро бяха готови и Дон Алфонсо им ги поднесе. Докато ядяха, Том се престраши да зададе въпроса, който го мъчеше:
— Дон Алфонсо, оттук накъде ще се отправим?
Старецът хвърли един кокал в тъмнината зад него.
— Пет реки се вливат в Лагуна Негра Трябва да открием по коя от тях е тръгнал баща ти.
— Откъде извират?
— Тръгват от вътрешните планински вериги. Някои от Кордилера Ентре Риос, други от Сиера Патука, а трети — от Сиера де лас Неблинас. Макатури е най-дългата река и води началото си от Сиера Азул, което е на половината път до Тихия Океан.
— Може ли да се плава по тях с лодка?
— Казват, че в по-плитките си части може.
— „Казват, че може“? — вдигна вежди Том. — Вие не сте ли били там?
— Никой от моите хора не е ходил нататък. Местността там е много опасна.
— Как така? — попита Сали.
— Животните не се плашат от хората. Има много земетресения, вулкани и зли духове. Там е и градът на демоните, от който никой не се е върнал.
— Град на демоните? — попита Върнън, внезапно заинтересуван.
— Да. Ла Сиудад Бланка. Белият град.
— Що за град е това?
— Построен от боговете преди много години, сега е в развалини.
Върнън огриза един кокал и го хвърли в огъня. След което произнесе сухо:
— Това е отговорът.
— Отговорът на какво?
— Къде е отишъл татко.
Том се взря в него.
— Това е доста смело предположение. Как можеш да си сигурен?
— Не съм
