Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 94

Е, вече нямаше да бяга от него.

Някъде в дъното чу Дон Алфонсо да раздава отсечено заповеди на Кори и Пинго. Скоро миризмата на задушено месо проникна вътре. Гледаше как Сали чете, как обръща една след друга страниците, отмахва по някой кичур коса от челото си, усмихва се и отново прелиства. Беше красива, макар и доста опърничава.

Тя остави книгата настрана.

— Какво гледаш?

— Хубава книга, а?

— Страхотна — усмихна се тя. — Как се чувстваш?

— Добре.

— Беше като истински Индиана Джоунс.

Том вдигна рамене.

— Просто не можех да стоя и да гледам как змията изяжда брат ми. — Всъщност, изобщо не искаше да каже това. Той я помоли: — Разкажи ми нещо за годеника си, за този прословут професор Клайв.

— Добре — усмихна се Сали при спомена. — Отидох в Йейл да уча при него. Беше ми научен ръководител. И ние просто… Ами-и-и, не знам кой не би се влюбил в Джулиан. Той е блестящ. Няма да забравя, когато се срещнахме за първи път на седмичното факултетско шери. Мислех си, че изглежда като типичния академичен плъх, но… Приличаше на Том Круз.

— О?

— Разбира се, не външността е главното в него. Това, което наистина впечатлява, е умът му.

— Разбирам. — Том впери поглед в тялото й: кой знае защо се усъмни в претенциите на Джулиан за интелектуална чистота. Джулиан беше мъж като всеки друг — само че по-малко почтен, отколкото мнозина.

— Наскоро преди това беше публикувал книгата си, „Дешифриране на езика на маите“. Той е гений в истинския смисъл на думата.

— Насрочили ли сте дата за сватбата?

— Джулиан не вярва в такива отживелици. Просто ще отидем и ще се разпишем.

— А родителите ти? Няма ли да бъдат разочаровани?

— Нямам родители.

Том усети, че лицето му пламва.

— Съжалявам.

— Недей — успокои го Сали. — Баща ми почина, когато бях единадесетгодишна, а майка ми си замина десет години след това. Така че съм го надживяла, доколкото човек изобщо може да надживее такова нещо.

— Значи наистина имаш намерение да се омъжиш за този човек?

Тя го погледна и за миг настъпи пълна тишина.

— Какво трябва да означава това?

— Нищо. — „Промени темата, Том.“ — Кажи ми нещо за баща си.

— Беше каубой.

„Да, бе“ — помисли си Том. — „Богат каубой, който сигурно отглежда расови коне.“

— Не знаех, че още има такива — произнесе той любезно.

— Има ги, само че не са такива, като по филмите. Един истински каубой е работник, който по случайност си изкарва прехраната на гърба на коня, надницата му е нищожна, няма завършена гимназия, има проблеми с пиенето и са го ранили тежко или е убит преди да е чукнал четирийсетте. Татко беше бригадир в скотовъдна ферма в Аризона, която беше обща собственост. Падна от вятърна мелница, когато се опитвал да я спре и си счупи гръбнака. Нямали са право да го карат да ходи там, но съдията реши, че е по негова вина, защото е бил пиян.

— Съжалявам, не исках да любопитствам.

— Добре е, че говорим за това. Поне така казва психоаналитикът ми.