Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 92

Върнън беше пред него, държеше планшира и буташе кануто напред, когато Том видя вълнообразно движение във водата отдясно. В същия момент Дон Алфонсо извика:

— Анаконда!

Том се изкатери вътре, но Върнън изостана за миг. Във водата се оформи спирала, една гърбица внезапно се издигна и с къс писък Върнън изчезна в кафявата мътилка. Лъскавият змийски гръб се плъзна край тях, разкривайки за миг дебело колкото малък дънер тяло, преди да потъне и да изчезне.

— Господи! Тя хвана брат ти!

Том извади мачетето от колана си и скочи във водата. Гмурна се колкото можа надълбоко, но не виждаше повече от стъпка напред в размътената вода. Той се отблъсна към средата, протегнал напред свободната си ръка, опитвайки се да открие змията. Усети нещо студено, кръгло и хлъзгаво и го разсече, преди да осъзнае, че това е просто поредният дънер. Продължи отчаяно. Имаше чувството, че дробовете му ще се пръснат. Пое към повърхността, търсейки пипнешком. Къде беше изчезнала проклетата змия? Колко време бе изминало? Минута? Две? Колко време можеше да издържи Върнън жив? Отчаянието го тласкаше напред и той продължи своето безумно търсене между потъналите и обвити със слуз дънери.

Един от дънерите внезапно се изви от докосването му. Беше мускулеста тръба, твърда като махагон, но той усети движението на кожата и вълните от мускулните спазми.

Том стовари мачетето върху незащитената коремна страна, замахвайки колкото може по-силно. Нищо. Миг след това обаче змията излетя нагоре с камшично движение и го блъсна по гръб, изкарвайки въздуха от дробовете му с бурна експлозия на мехурчета. Обезумялото животно започна да вършее и водата наоколо завря. Том осъзна, че мачетето не е в ръцете му. Гневните спирали на змията се извиха над водата в блестяща арка и за миг ръката на Върнън се появи отгоре, последвана веднага от главата му. Едно вдишване — и отново потъна.

— Друго мачете!

Пинго му хвърли едно. Той го стисна и започна да кълца спиралите, шибайки водната повърхност.

— Главата! — изкрещя Дон Алфонсо от лодката. — Търси главата!

Къде сред тази маса от люспи и мускули се намираше проклетата глава? Внезапно го осени идея: прободе змията с върха на мачетето веднъж, после още веднъж, изпаднал в ярост — и тогава внезапно от водата се надигна главата на чудовището, грозна и малка, с отвратителна уста и очи, присвити в тънки цепки, които търсеха източника на болка. То се хвърли към него със зинала паст и Том заби мачетето право в розовата кухина и надолу към глътката. Змията се извиваше, гърчеше и хапеше, но той, стиснал здраво дръжката, се държеше въпреки ухапванията в ръката си и нанасяше удар след удар. Можеше да усети как плътта поддава навътре, как студената змийска кръв руква; главата започна да се удря бясно назад и напред и почти извади рамото му от ставата. С цялата сила, която му беше останала, той замахна с мачетето за последен удар и острието излезе откъм тила й. Завъртя го и усети спазматичния тремор в челюстта, докато прерязваше главата й отвътре. Разчекна устата й с другата си ръка и бързо я извади, търсейки обезумял брат си в разпенената вода.