Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 75

Чуха се викове. Филип се обърна и видя, че Хаузър се връща от лова с убит тапир, окачен на прът, носен от четирима моряци. Хаузър остави мъжете и седна до Филип. От него се носеше тежка миризма на афтършейв, тютюн и кръв. Той извади една пура, подряза я и я запали. Пое дима с пълни гърди и го изпусна на тънка струйка през носа си като дракон.

— Нещата се нареждат чудесно, Филип, не мислиш ли?

— Възхитително! — Филип размаза един комар. Не можеше да разбере как Хаузър успява да се измъкне от хищните им хоботчета, независимо, че не го беше видял да използва никакъв репелент против инсекти. Сигурно концентрацията на никотин в кръвта му беше смъртоносна, нямаше друго обяснение. Филип забелязва, че той вдишва дебелата си пура „Чърчил“ по начин, по който повечето хора вдишват дима от цигари. Странно как един умира от такова нещо, а друг не.

— Запознат ли си с дилемата на Чингис хан? — попита го Хаузър.

— Не бих казал.

— Когато Чингис хан бил на смъртно легло, поискал да бъде погребан както подобава на велик владетел от неговия ранг — с купища ценности, незаконни съпруги и коне, за да им се наслаждава и в отвъдния свят. Но знаел много добре, че гробницата му със сигурност ще бъде плячкосана, лишавайки го от всичките радости, които му се полагат в следващия живот. Мислил дълго, но все не можел да реши какво трябва да направи. Най-после повикал Великия си везир, най-мъдрия човек в царството.

— Какво да направя, че да предпазя гробницата си от набезите на иманярите и крадците? — попитал той.

— Везирът мислил, мислил и най-сетне измислил. Обяснил на Чингис хан какво да направи и владетелят останал много доволен. Когато най-сетне дошъл смъртният му час, везирът пуснал плана в действие. Изпратил десет хиляди работници до далечната планина Алтай, където да изградят огромна гробница, изсечена направо в скалата, да я напълнят със злато, скъпоценни камъни, вино, коприна, слонова кост, сандалово дърво и тамян. Повече от сто красиви девици и хиляда коня били принесени в жертва за удоволствието на великия хан в отвъдния свят. Направили голямо погребение, работниците яли и пили, след което тялото на хана било спуснато в гробницата и вратата грижливо замаскирана. Хилядите ездачи се понесли по обратния път, заличавайки всички следи от работата си.

— Когато работниците и ездачите се върнали, везирът ги пресрещнал с ханската войска и ги избил до един.

— Неприятно.

— После везирът се самоубил.

— Глупак! А е можел да бъде богат.

Хаузър се подсмихна.

— Да. Но е бил лоялен. Знаел е, че дори той самият, най-сигурният и доверен измежду хората, не би издържал да пази дълго такава тайна. Че може да се изпусне насън, или да я изтръгнат насила от него — или пък собствената му алчност да надделее. Той бил слабото звено в плана. И заради това трябвало да умре.

Филип чу странен звук и се обърна — ловджиите изкормяха животното с мачете. Вътрешностите падаха на земята с мокро пльокане. Филип потръпна и се извърна. Имаше какво да се каже за вегетарианския начин на живот, помисли си той.