Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 73

Селото беше омагьосано от речта. Дон Алфонсо, помисли си Том, определено го биваше да разказва.

— Много отдавна, приятели мои, сънувах, че ще ви оставя по начин, по който го правя сега — че ще тръгна надалеч, на голямо пътешествие до края на земята. Сега съм на сто двайсет и една години и най-сетне този сън се сбъдва. Не са много мъжете, които могат да направят такова нещо на моята възраст. Но във вените ми има достатъчно кръв и ако моята Розита беше още жива, щеше да се усмихва всеки божи ден.

— Сбогом, приятели, вашият обичан Дон Алфонсо Босуас напуска селото със сълзи на тъга в очите. Помнете ме и разказвайте историята ми на децата си, като им кажете те на свой ред да я разказват на своите деца, на внуците си, и тъй до свършека на времената.

Чуха се одобрителни възгласи. Няколко бомбички изгърмяха и кучетата се разлаяха. Някои от възрастните мъже започнаха да чукат заедно с пръчки в сложен ритъм. Лодката беше изтласкана по течението и Кори запали двигателя, след което запориха напред по водата. Дон Алфонсо продължаваше да стои прав и да маха с ръце, раздавайки целувки на въодушевената тълпа, още дълго след като направиха първия завой и се скриха от очите им.

— Чувствам се така, сякаш току-що сме излетели с балон заедно с Вълшебника от Оз — каза Сали.

Най-сетне Дон Алфонсо седна, триейки сълзите от очите си.

— А-ах, сами видяхте колко обичат те своя Дон Алфонсо Босуас. — И той се сгуши в купчината от провизии и оборудване, изваждайки лулата си от царевичен кочан. Търпеливо, без да бърза я напълни с тютюн и запуши със замислено изражение върху лицето.

— Наистина ли сте на сто двайсет и една години? — попита Том.

Старецът вдигна рамене.

— Никой не знае на колко години е.

— Аз знам на колко години съм.

— Значи сте броили всяка година от раждането си насам?

— Не, другите са броили вместо мен.

— Е, значи вие не знаете наистина.

— Знам, разбира се. Това е написано на свидетелството ми за раждане, подписано от лекаря, който ме е изродил.

— Кой е този лекар и къде е сега?

— Представа нямам.

— И вие вярвате на някакво нищожно парче хартия, подписано от някакъв непознат?

Том погледна стареца, сразен от налудничавата му логика.

— В Америка имаме професия за хора като вас — каза той. — Наричаме ги адвокати.