Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 77

— Какви са тези дяволски насекоми? — извика Сали, пляскайки се яростно.

— Тапирска муха — каза Дон Алфонсо. Той бръкна в джоба си и протегна към нея опушената си лула — Сеньорита, ще се наложи да поемете малко дим, за да изгоните насекомите.

— Не, благодаря. Пушенето причинява рак.

— Напротив, пушенето е много здравословно, подобрява храносмилането и удължава живота.

— Как пък не.

Докато навлизаха все по-навътре в блатото, растенията сякаш ги притискаха от всички страни, образувайки многослойна стена от лъскави листа, папрати и лиани. Въздухът беше неподвижен и плътен и миришеше на метан. Лодката си пробиваше път през него като през гореща супа.

— Откъде знаете, че това е пътят, по който е минал баща ми? — попита Том.

— В блатото има много пътеки — каза Дон Алфонсо, — но само една извежда от него. Аз, Дон Алфонсо, знам тази пътека, както я е знаел и баща ви. Мога да чета следите.

— И какво прочетохте?

— Преди нас са минали три групи пътници. Първата е минала преди месец. Между втората и третата има само няколко дни, те пък са прекосили блатото преди седмица.

— Как можете да сте сигурни в това? — попита Сали.

— Чета водата. Виждам резка, направена в заседналия дънер. Виждам отрязана лиана. Виждам следа от прът по крайбрежния пясък или бразда в плитчината, където е бил килът. Тези белези в застоялата вода са от седмици.

Сали посочи едно дърво:

— Вижте, ей там има махагоново дърво. Bursea simaruba. Маите са използвали сока му при ухапване от дървеници. — Тя се обърна към Дон Алфонсо. — Нека да минем покрай него и да си вземем малко.

Дон Алфонсо извади лулата от устата си.

— Дядо ми събираше от това растение. Ние го наричаме лукауа. — И той погледна Сали с новопоявило се уважение. — Не съм знаел, че сте Лечителка.

— Всъщност не съм — отвърна Сали. — Прекарах известно време на север и се увлякох по културата на маите, докато бях в колежа. Изучавах тяхната медицина. Аз съм етнофармаколог.

— Етнофармаколог? Това ми се вижда много сериозна професия за жена.

Сали се намръщи.

— В нашата култура жените могат да правят всичко, което и мъжете правят. И обратното.

Веждите на Дон Алфонсо отскочиха високо нагоре.

— Не вярвам.

— Но е истина — каза Сали категорично.

— В Америка жените ходят на лов, докато мъжете се грижат за бебетата?

— Не това имах предвид.

Дон Алфонсо с триумфираща усмивка пъхна тръбицата на лулата в устата си, спечелил спора. И намигна победоносно на Том. Сали му метна гневен поглед.

„Нищо не съм казал“, помисли си Том с раздразнение.

Кори насочи лодката към дървото. Сали клъцна ствола с мачетето и обели една вертикална ивица от кората. Сокът мигновено започна да се стича на червеникави капчици. Тя събра малко, нави панталоните си и намаза ухапаните места, после втри от сока във врата и в китките си.

— Приличаш на страшилище — каза Том.

Тя изстърга още малко от лепкавия сок на кората с мачетето и му го подаде.

— Том?

— Да не си посмяла да ми сложиш такова нещо.

— Само ей тук.

Том отстъпи назад и тя втри от сока в нахапания му от насекомите врат. Сърбежът и паренето преминаха.