Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 71

— Спри да говориш тези глупости веднага! Те няма да бъдат убити.

— О, Люис, Люис…

Скиба усети, че му прилошава. Почувства, че ще повърне всеки момент. С периферното си зрение видя, че акциите продължаваха да падат. Комисията по ценни книжа дори не беше спряла сделките, беше провесила „Лемпе“ отвън, да се вее на вятъра. Двайсет хиляди работници зависеха от тях, милиони болни хора се нуждаеха от техните лекарства, жена му, децата му, къщата му, собствените му два милиона стокови акции и дялът от шест милиона…

От другия край на линията се чу силно крякане — очевидно смях. Внезапно се усети много слаб. Как бе допуснал това да се случи? Как този човек се изплъзна от контрола му?

— Не убивай никого — каза той и преглътна, преди да е довършил изречението си. Стомахът му се надигна и той щеше да повърне всеки момент. Не можеше да не съществува законен начин да се направи това; синовете обявяват продажбата на Кодекса, той влиза в преговори с тях и сделката се урежда… Но много добре знаеше, че това няма да стане, не и след слуховете и разследванията около „Лемпе“, след колабиращите цени на акциите…

Гласът отсреща внезапно омекна.

— Виж, знам, че това е трудно решение. Ако наистина си категоричен, обръщам и забравяме всичко, свързано с Кодекса. Наистина.

Скиба преглътна. Имаше чувството, че тази буца в гърлото му го задушава. Тримата му синове се усмихваха от снимките в сребърни рамки върху бюрото.

— Само кажи и се връщаме.

— Убийства няма да има.

— Виж, не е нужно точно сега да се взема решение. Защо не помислиш до утре?

Скиба залитна. Опита се да го направи към тапицираното с кожа и украсено със злато флорентинско кошче за отпадъци, само да е по-далеч от камината. Огънят изсъска и започна да пука от повръщаното, а той се върна до телефона, вдигна го да каже нещо, но после промени решението си и бавно го остави на вилката с трепереща ръка. Ръката му се изви към горното чекмедже на бюрото и потърси студеното пластмасово шишенце.

22.

Трийсет минути по-късно на пътеката се появи възрастна, наметната с шал жена. Едва пристъпяше. Марисол се втурна към нея, сподавяйки риданието си и двете заговориха бързо на родния си език.

Марисол се обърна към Том и Сали с израз на върховно облекчение.

— Станало е както ви казах. Войниците са стреляли във въздуха, за да ни изплашат. После си тръгнали. Нашите са ги убедили, че не сте идвали в селото и те се върнали обратно по реката.

Когато наближиха колибата, видяха Дон Алфонсо отвън да пуши спокойно лулата си, все едно нищо не се е случило. Лицето му цъфна в усмивка, когато приближиха.

— Кори! Пинго! Елате тук! Излезте и посрещнете новите си началници! Кори и Пинго не говорят испански, а само тауака, но аз ще им викам на испански, за да им покажа моето превъзходство, което можете да направите и вие.