Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 70
Дъглас Престън
Това не биваше да се случва. Не и докато още диша. Нека го ръфат, нека подвикват; той щеше да запази мълчание. А после, когато Кодексът пристигне и цената на акциите им се удвои, утрои, учетвори…
Той погледна часовника си. Две минути.
Гласът на Хаузър прозвуча толкова ясно по сателитната връзка, сякаш говореше от съседната врата, като изключим бързането, което го караше да кряка като патока Доналд.
— Люис! Какво правиш?
Скиба изчака неприязънта му да премине.
— Кога се очертава да получа Кодекса?
— Скиба, тук възникна нещо. Средният брат, Върнън, точно както си мислех, се е загубил в блатото и по всяка вероятност с него е свършено. Другият, Том…
— Не те питам за братята. Не ме е грижа за тях. Питам те какво става с Кодекса.
— А
Скиба завъртя копчето и приглуши арогантния, крякащ глас. Не беше вярвал, че може да мрази някого толкова, колкото в този момент мразеше Хаузър.
— Вторият проблем е най-големият син, Филип, вероятно в някакъв момент ще трябва да се разправям и с него. Все още ми е нужен, но в момента, в който от него вече няма полза… ами-и-и… Не можем да си позволим
Настъпи дълга тишина.
— Разбираш ли това, което ти казах, или не?
Скиба не отговори, опитвайки се да си върне самообладанието. Този разговор беше колосална загуба на време. Дори нещо повече, беше опасен.
— Там ли си, Люис?
Скиба каза сърдито:
— Защо просто не се разкараш? За какво трябваше да ми се обаждаш? Твоята работа е да ми донесеш Кодекса.
Кикотът отсреща премина в смях.
— О, това е прекрасно! Не се опитвай да се измъкнеш толкова лесно. Много добре знаеш какво трябва да се случи. Надявал си се аз да му бера грижата. Ама не си познал. Няма да ти позволя да прецакаш малкия човек — нали така си мислиш за мен? — нито пък да се измъкнеш „ни лук ял, ни лук мирисал“. Когато моментът настъпи, ще трябва да ми