Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 67

— От мен? Имат нужда от мен? В селото мечтаят най-много да се отърват от стария Дон Алфонсо.

— Но нали вие сте техният началник!

— Началник? Пфу!

— Това ще е дълго и трудно пътуване — продължи Том, — не е подходящо за човек на вашите години.

— Все още съм силен като тапир! Достатъчно млад съм да се оженя отново. Всъщност, трябва ми една шестнайсетгодишна, която да се настани на празното място до мен в хамака и да ме прегръща и целува за лека нощ.

— Дон Алфонсо…

— Една шестнайсетгодишна, която да ме гъделичка и да прокарва език по ушите ми, за да ме буди сутрин и да ставам с птиците. Не се безпокойте: аз, Дон Алфонсо, ще ви преведа през блатото.

— Не — каза Том категорично. — Няма да го правите. Трябва ни по-млад гид.

— Не можете да отхвърлите предложението ми. Сънувах, че ще дойдете и че аз ще тръгна с вас. Така че е решено. Говоря английски и испански, но предпочитам испанския. Английският ме плаши. Звучи като затлачен.

Том погледна към Сали, изкаран от търпение. Този старец беше невероятен.

В този момент се появи Марисол с майка си. Всяка носеше по една дървена табла, покрита с палмови листа, върху които бяха натрупани още горещи тортили, пържени банани, печено месо и ядки, както и пресни плодове.

Том си помисли, че никога през живота си не е бил толкова гладен. Той и Сали се нахвърлиха върху храната, подканяни от Дон Алфонсо, докато Марисол и майка й ги гледаха доволно. Докато се хранеха, всички разговори замряха. Когато най-сетне свършиха, жената вдигна чиниите им и ги напълни отново, след което още веднъж и още веднъж.

Не остана и троха. Дон Алфонсо се облегна и избърса устата си.

— Вижте — подзе Том, опитвайки се да звучи безкомпромисно, — сънували или не, вие няма да дойдете с нас. Трябва ни по-млад мъж за водач.

— Или жена — каза Сали.

— Ще взема със себе си двама млади мъже — Кори и Пинго. Аз съм единственият, освен Дон Орландо, който знае пътя през Миамбар. Без водач ще умрете.

— Налага се да отхвърля предложението ви, Дон Алфонсо.

— Не разполагате с много време. Войниците са по петите ви.

— Бяха ли тук? — попита Том с тревога в гласа.

— Дойдоха тази сутрин. Но ще се върнат отново.

Том погледна първо Сали, после Дон Алфонсо.

— Не сме направили нищо нередно. Ще ви обясня…

— Няма нужда да ми обяснявате. Войниците са зли хора. Трябва да започнем да се приготвяме незабавно. Марисол!

— Да, дядо?

— Ще ни трябват мушами, кибрити, горивна смес за двутактов двигател, оръжия, тиган, тенджера, сребърни предмети и манерки за вода. — Той продължи да изрежда списъка с доставки и храни.

— Имате ли лекарства? — попита Том.

— Имаме някакви североамерикански лекарства, благодарение на мисионерите. Наложи се доста да попляскаме с ръце, за да ги вземем. Марисол, кажи на хората да дойдат със стоките си, които могат да продадат изгодно.

Марисол хукна с развети плитки и след по-малко от десет минути се върна, водейки група стари мъже, жени и деца, всеки от които носеше нещо. Дон Алфонсо остана в колибата, настрана от низшия акт на продаване и купуване, докато Марисол се занимаваше с тълпата.