Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 198

Лейтенантът и тримата войници направиха няколко стъпки напред.

— Готови за стрелба! — Те заеха удобна позиция за стрелба и се прицелиха.

Бродбент се намираха само на двайсет и пет стъпки от брега, но знаеха много добре, че нямат друг изход, освен да продължават да вървят срещу хората, които се канеха да ги разстрелят.

Третото въже се скъса като пружина, предизвиквайки отскачане на моста, което едва не ги уби.

Лейтенантът насочи оръжието си към тях.

— Сега ще умрете! — произнесе той на английски.

Чу се глухо тупване, но не беше от оръжието му. Върху лицето на лейтенанта се изписа пълна изненада и той се наведе, сякаш да им се поклони. От тила му стърчеше дълга стрела. Това предизвика мигновено объркване сред другите пет войника и точно в този момент откъм гората се разнесоха смразяващи кръвта викове, последвани от дъжд от стрели. Воините на Тара излязоха от джунглата и се понесоха напред с викове. Останалите войници бяха изненадани отстрани, на откритото, хвърлиха оръжията си в паниката си да избягат, превръщайки се в бодливо човешко кълбо.

Малко по-късно Том и братята му стигнаха до сушата — точно в мига, когато последното въже се скъса. Двата горящи края на моста се залюляха лениво към стените на каньона и се блъснаха в тях с каскада от горящи отломки.

Всичко свърши. Мостът не съществуваше.

Том се взря напред и видя Сали да излиза иззад храстите и да хуква срещу тях. Тръгнаха към нея, хванали от двете страни баща си и подкрепяни от воините на Тара. След няколко минути се срещнаха и тя се хвърли в прегръдките на Том. Рошавия Неудачник, почувствал се на сигурно в джоба му, изписка, притиснат между двамата.

Том погледна назад. Двете парчета от моста висяха над бездната, обхванати от пламъци. Половин дузина мъже бяха останали в капана на Белия град. Те стояха на края на пропастта, вперили очи в люлеещите се остатъци. Започна да се спуска мъгла и малко по малко тихите, застинали във вцепенение фигури, изчезнаха.

83.

Колибата беше топла и изпълнена с едва доловимия дъх на билки. Том влезе, следван от Върнън, Филип и Сали. Максуел Бродбент лежеше в хамака със затворени очи. Отвън, в тъмното, се чуваха да квакат жаби. Един млад лечител от Тара стриваше билки в единия ъгъл на колибата под зоркото око на Борабей.

Том сложи длан върху челото на баща си. Температурата му се покачваше. Докосването му накара баща му да отвори очи. Лицето му бе измъчено, очите му блестяха от треската и светлината на огъня. Старецът се усмихна:

— Веднага щом стана по-добре, Борабей ще ми покаже как да ловя риба с копие по метода на Тара.

Борабей кимна.

Неспокойните очи на Бродбент се плъзнаха по групата, търсейки потвърждение.

— Ей, Том, какво каза?

Том се опита да каже нещо, но не можа да изкара звук от устата си.

Индианският лечител се приближи и предложи на Бродбент глинена чаша, пълна с някаква тъмна течност.

— Не искам повече от това — промърмори той. — По-лошо е от рибеното масло, което едно време майка ми ме караше да пия всяка сутрин.

— Изпий го, татко — каза Борабей. — Полезно е за теб.