Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 200
Дъглас Престън
Когато се връщаше с каната вода, чу дрезгав глас. Старата вещица, жената на Ках, беше излязла от колибата си и махаше към него с извитата си ръка:
—
Том спря.
—
Той пристъпи предпазливо напред, почти очаквайки да му дръпне косата или да започне да опипва мъжествеността му.
Вместо това жената го поведе за ръка и го побутна навътре в колибата си.
—
Той неохотно я последва и влезе в задимената колиба.
И там, на мъждивата светлина, подпряна на един стълб, той видя „Мадоната“ на Фра Филипо Липи. Том втренчи очи в ренесансовия шедьовър и направи несъзнателно крачка напред, хипнотизиран, почти невярващ, че може да е истина. Контрастът между занемарената колиба и картината беше толкова голям. Дори в мрака тя светеше с някаква неземна светлина, златокосата Мадона, още почти девойка, държеше детето си, което слагаше в устата си зърно грозде с двете си розови пръстчета. Над главите им се носеше гълъб и пръскаше златни листа.
Том се обърна удивен към старицата. Лицето й се разтегна в огромна усмивка, която откриваше розовите й венци. Тя се приближи към картината, вдигна я и я сложи в ръцете му.
—
После, жестикулирайки, му показа, че трябва да я занесе в колибата, където лежеше баща му. Мина зад гърба му и го побутна:
—
Том пресече прогизналата поляна с картината в ръка. Ках сигурно я беше запазил за себе си. Това беше чудо. Той влезе в колибата и я вдигна. Филип едва не извика като я видя, а Бродбент втренчи в нея широко отворените си очи. Отначало не каза нищо, после отпусна глава в хамака, а върху лицето му се изписа страх.
— По дяволите, Том! Халюцинациите започват.
— Не, татко. — Той приближи картината към него. — Тя е истинска. Пипни я.
— Не, не я докосвай! — извика Филип.
Бродбент протегна треперещата си ръка и докосна все пак повърхността й.
— Здравей — промърмори той. — После се обърна към Том. — Не сънувам.
— Не, не сънуваш.
— Откъде я взе?
— Беше у нея. — И той се обърна към старицата, която стоеше на прага, разтегнала беззъбата си усмивка. Борабей започна да я разпитва, а тя отговаряше. Борабей слушаше и кимаше. Най-накрая се обърна към баща си.
— Тя казва, че мъжът й бил алчен и задържал много неща, които трябвало да са в гробницата. Скрил ги в пещера зад селото.
— Какви неща? — попита Бродбент дрезгаво.
Те отново заговориха.
— Тя не знае. Казва, че Ках откраднал почти всичко от гробницата. И напълнил сандъците с камъни. Тя казва, че не иска да държи съкровищата на белия човек в гробница на Тара.
— Кой да предположи — въздъхна Бродбент. — Когато бях в гробницата имаше няколко сандъка, които изглеждаха по-празни, отколкото трябваше да бъдат. Не можах да ги отворя в тъмното. Заради това се бях върнал вътре точно когато Хаузър се появи — исках да разкрия загадката. По дяволите, стария хитрец Ках! Би трябвало да се досетя. Планирал е всичко от самото начало. Господи, бил е толкова ненаситен, колкото бях аз самият!
