Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 196

Том изведнъж схвана плана на Сали. Той отвърза кутията.

— Дръж това с изпънати напред ръце. Покажи ми го!

Том протегна ръка:

— Това е бутилка бяла газ.

— Обърни я от другата страна.

Том произнесе бавно:

— Има снайперист на наша страна, който държи на мушка тази бутилка, докато говорим. Както много добре знаеш, бялата газ е запалима.

По лицето на Хаузър не проличаха никакви следи от емоция. Той само вдигна оръжието.

— Хаузър, ако стреляш по това нещо, мостът ще пламне. И ще отреже връщането ти. Ще останеш в капана на Белия град завинаги.

Изминаха десет напрегнати секунди, след което Хаузър заговори:

— Ако мостът се запали, вие също ще умрете.

— Ние така или иначе ще умрем.

Хаузър присви очи:

— Това е блъф.

Том не отговори. Секундите се нижеха. Лицето на Хаузър не изразяваше нищо.

— Хаузър, тя може да изстреля куршум в теб.

В момента, в който той надигаше оръжието, един куршум се заби в бамбуковата повърхност на моста, на две крачки от ботушите на Хаузър, изпращайки ситни тресчици във всички посоки. Звукът дойде миг по-късно, носейки се през бездната.

Хаузър свали дулото.

— Уверихме се, че не става въпрос за блъф, така че кажи на войниците си да ни пуснат да минем.

— И? — вдигна вежди Хаузър.

— Можеш да имаш моста, гробницата и Кодекса. Ние всички искаме просто живота си.

Хаузър отново надигна дулото:

— Моите поздравления! — каза той.

Том с бавно движение взе кутията и я завърза около основното въже.

— Кажи на хората си да ни пуснат да минем. А ти остани там, където си. Ако нещо ни се случи, нашият снайперист ще простреля кутията и скъпоценният ти мост ще се запали, а с него и ти. Разбра ли?

Хаузър кимна.

— Не чух заповедта, Хаузър.

Хаузър сви ръцете си на фуния:

— Хора! — извика той на испански. — Пуснете ги да минат! И не ги закачайте после. Освобождавам ги!

Последва пауза.

Хаузър се провикна:

— Искам да ми отговорите, че сте разбрали заповедта!

— Si, senor — долетя отговорът.

Бродбент поеха по моста.

81.

Хаузър стоеше по средата на моста и мозъкът му се мъчеше да приеме факта, че един снайперист — няма съмнение, че това бе русокосата жена, която беше дошла с Том Бродбент — го държи на мушка. „Една безполезна ловджийска пушка“, бяха му казали войниците. „Така.“ Беше изпратила куршум в краката му. Мисълта, че сега го държи под око не беше особено приятна. Дори нещо повече.

Той погледна бутилката, вързана за въжето. Разстоянието до нея беше по-малко от сто крачки. Снайперът беше стрелял от повече от триста ярда. Мостът се люлееше от силното въздушно течение. Би било трудно да улучи движеща се мишена. Всъщност, почти невъзможно. За десет секунди би могъл да стигне бутилката, да я откъсне от въжето и да я хвърли в пропастта. Ако се обърнеше и хукнеше към другия край на моста, щеше да бъде движеща се мишена, която бързо щеше да излезе извън обхвата на стрелеца. Какъв бе шансът да го улучи? Отгоре на всичко беше жена. Явно добре стреляше, но никоя жена не може да е чак толкова добра в стрелбата.

Да, всичко можеше да се направи бързо, преди Бродбент да избягат, и тя да не успее да улучи никога нито него, нито алуминиевата бутилка. Никога.