Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 107

Тишината беше мъчителна. Някой би трябвало да проговори.

— Шефе… — започна лейтенантът.

Той чакаше извинението.

— Убихме двама от тях, шефе, и подпалихме лодките им заедно с провизиите. Телата им са в кануто.

Хаузър попита след дълга пауза:

— Кои двама?

Настъпи неловка тишина.

— Двамата индианци тауака.

Хаузър продължи да мълчи. Това беше катастрофа.

— Старецът, който е с тях, забеляза клопката преди да можем да открием огън — продължи лейтенантът. — Обърнаха назад. Гонихме ги надолу по течението, но те успяха да стъпят на сушата и се скриха в джунглата. Изгорихме лодките и провизиите им. Последвахме ги и в джунглата, където се натъкнахме на единия тауака. Беше въоръжен с лък и стрела, което допълнително ни затрудни. Не можахме да го локализираме, докато не уби двама от нашите и не рани трети. Чак тогава го убихме. Нали ги знаете, тези индианци тук, шефе, тихи са като ягуари…

Гласът му замря. Той запристъпва неспокойно от крак на крак и мъжът с прободеното бедро простена неволно.

— Така че, сам виждате, шефе, убихме двама и прогонихме останалите в джунглата без каквито и да е запаси, без храна, без нищичко, където те със сигурност ще загинат…

Хаузър се надигна:

— Извинете, лейтенант, но този мъж тук се нуждае от незабавно внимание.

— Si, senor.

Без да пуска винтовката, Хаузър прегърна със свободната си ръка ранения. Наведе се и произнесе тихо:

— Ела с мен. Нека да се погрижа за теб.

Лейтенантът чакаше до огъня с клюмнало лице.

Хаузър помогна на мъжа да се отдалечи от пламъците. Той стенеше при всяка крачка. Кожата му беше гореща и суха; имаше треска.

— Бързо! — нареди Хаузър. — Сега ще те сложим тук и ще те оправим.

Отведе го в тъмното на петдесетина ярда от лагера. Той пъшкаше и стенеше, но с помощта на Хаузър успя да седне на един дънер. Хаузър взе мачетето му.

— Сеньор, дайте ми малко уиски, преди да започнете да вадите стрелата — изхленчи мъжът, ужасен от предстоящото изпитание.

— И това ще стане, но после. — И той го потупа дружелюбно по рамото. — Първо трябва да те оправим. Обещавам ти, че операцията ще е безболезнена.

— Не, сеньор, моля ви, първо уискито…

Хаузър се наведе над стрелата. Войникът замръзна и изскърца със зъби, вперил поглед в мачетето, без да забелязва нищо друго. Междувременно Хаузър вдигна дулото на „Щаер“-а и го приближи на инч от тила му. Превключи го на автоматичен огън и пусна кратък откос. Куршумите улучиха мъжа странично и той падна от дънера. Отпусна глава и повече не помръдна. След това настъпи пълна тишина.

Хаузър се върна в лагера, изми ръцете си и се настани до огъня. Взе недоизпушената пура и я запали с една горяща клонка. Двамата войници не поглеждаха към него, но някои от останалите, чули изстрелите, наизлязоха от палатките. Държаха пушки и се оглеждаха объркани и разтревожени.

— Няма нищо — каза Хаузър и махна с ръка да ги отпрати. — Наложи се хирургична намеса. Беше бърза, безболезнена и успешна.