Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 103

Сега лодката им се движеше успоредно на високото укрепление от речни камъни и храсти, почти под надвисналите шубраци. Той седна и се обърна към кануто след тях, викайки брат си.

— Върнън! Върнън! Ранен ли си? — извика той, когато видя върху кормилния лост окървавена ръка. — Върнън!

Брат му се изправи, клатушкайки се, в средата на лодката. Изглеждаше изненадан.

— Върнън! Господи, добре ли си?

— Пинго е ранен.

— Зле ли е?

— Наистина зле.

По реката се чу кашляне и бучене на двигател, след което го последва втори. Том се заслуша и долови далечни викове.

Дон Алфонсо държеше кануто колкото се може по-близо до насипа. Върнън се опитваше да ги следва.

— Не можем да им избягаме — изпъшка Том.

Сали се обърна към Кори:

— Дай ми пушката си.

Кори я погледна неразбиращо.

Без да се бави, Сали взе оръжието му, провери дали е заредено, дръпна палеца на затвора и се наведе към задната част на лодката.

— Не можеш да ги спреш с това — извика Том. — Те имат автоматично оръжие.

— Мога поне да ги забавя.

Том видя, че нападателите им завиват, войниците насочваха към тях автоматите си.

— Залегни!

Том чу единичен изстрел от оръжието на Сали точно когато вихрушка от куршуми помете висящата над тях растителност, засипвайки ги с листа. Изстрелът произведе очаквания ефект: двете лодки се отдръпнаха и потърсиха прикритието на речния бряг. Сали се отпусна до Том.

Дон Алфонсо държеше курс плътно до брега, витлото стържеше по камъните и виеше, когато се покажеше над вълните. Куршумите свистяха над главите им и когато един от тях улучи двигателя, се чу глухо метално дрънчене. Двигателят се закашля, започна да хвърля масло и се запали; лодката се извъртя настрани и пое по бавното течение. Огънят се разпространяваше бързо, пламъците лумнаха от топящите се гумени маркучи на горивопровода. Кануто на Пинго и Върнън се блъсна в тях отзад, докато пламналото гориво обхвана дъното, облизвайки с огнените си езици резервоара.

— Вън! — извика Том. — Ще се взривим. Вземайте каквото можете!

Те наскачаха отстрани в плитчината. Върнън и Кори подхванаха Пинго и го пренесоха на брега. Над главите им прелетя поредната серия от куршуми, пръскайки наоколо прах и дребни камъчета, но единственият изстрел на Сали беше накарал войниците да бъдат внимателни и те стояха надалеч. Бегълците се изкатериха по мръсния насип и се скриха зад плътната завеса от зеленина, сдържайки дъха си.

— Трябва да продължаваме да се движим — извика Том и се обърна, колкото да види отнесените им от течението лодки, обхванати от бързите огнени езици. До слуха им достигна глух взрив и единият резервоар изпрати към небето огнено кълбо. Отзад лодката с войниците предпазливо изви към брега. Сали, която продължаваше да стиска пушката на Кори, коленичи и изстреля втори куршум в паравана от лиани.

Оттеглиха се по-навътре в джунглата, пробивайки си с труд пътя през гъстата растителност. Зад себе си Том чуваше свистенето на изстрелите, които преследвачите им изпращаха напосоки в гората, последвани от глухия тътен на втория експлодирал резервоар. По всичко изглеждаше, че онези бяха изтеглили лодките си на сушата и бяха тръгнали подире им без кой знае какъв ентусиазъм. И колкото по-навътре в гората навлизаха, толкова по-слабо се чуваха спорадичните изстрели, докато накрая съвсем заглъхнаха.