Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 49

— Страх ни беше, особено Оли — лицето на Магнъс се изкриви в гримаса. — Все още ми е трудно да мисля за този период. С Оли никога не сме говорили за това, откакто живеем в Щатите. Сякаш четирите години във фермата са заличени от спомените ни.

— Но после срещна мен — каза Сиба. — Съжалявам! Не биваше да ти казвам за баща ти и другата жена. Просто не предполагах, че не знаеш. Всички в семейството само за това говорят. Но и аз съм по-голяма от вас. Тогава с Оли бяхте още деца.

— Радвам се, че ми каза, Сиба. Всъщност, точно за това искам да поговорим.

— Сигурен ли си? — попита го тя.

— Да — кимна Магнъс. — Трябва да разбера как са живели родителите ми. Този въпрос не ми дава мира, откакто убиха татко.

Веждите на Сиба се повдигнаха учудено.

— Че двете нямат нищо общо, не е ли така?

— Не знам. Аз съм ченге. Обичам да задавам въпроси, докато не получа отговор. Ти си единственият член на семейството, с когото мога да говоря. Дядо настрои всички други против мен.

Халгримур, дядото на Магнъс, имаше трима сина и дъщеря. Вилхялмур, най-големият, който емигрира в Канада като млад, Колбейн, Ингвар и Маргрет, майката на Магнъс. Сиба бе дъщеря на Вилхялмур, отраснала и завършила в Канада. Тя се пресели в Исландия след университета, записа право и сега работеше като адвокат в Рейкявик. От семейството на майка му, тя беше любимият човек на Магнъс.

Сиба се втренчи в Магнъс.

— Е, давай! Но не знам доколко ще съм ти от полза.

Магнъс отпи от кафето си.

— Знаеш ли коя е била другата жена?

— Знаех, но… забравила съм й името — Сиба се смръщи в опит да си спомни. Поклати глава. — Ще се сетя. Тя беше най-добрата приятелка на леля Маргрет от училище. Живееше в Стикисхолмур. Двете заедно учили педагогика в Рейкявик.

— А в едно и също училище ли преподаваха?

— Нямам представа.

— Ти виждала ли си я?

— Не. Но съм чувала за нея. Мога да разпитам татко, ако искаш.

— Ами, чудесно. Но, моля те, не му казвай, че аз съм питал.

— Добре — съгласи се неохотно Сиба и погледна часовника си. — Трябва да бягам. Имам съвещание след пет минути.

Тя стана и целуна Магнъс по бузата. Беше мил жест. Магнъс нямаше много роднини в Исландия — от рода на баща му не бе останал никой. Целувката на Сиба бе най-доброто, на което можеше да се надява.

— Сигурен ли си, че искаш да узнаеш всичко това? — попита го тя.

Магнъс кимна. Ингилейф бе права.

— Сигурен съм!

* * *

Бьорн прекоси с мотора краткото разстояние от Селтярнарнес до пристанището.

Харпа тръгна рано към пекарната, като на път щеше да остави Маркус при майка си. Бьорн бе казал на Харпа, че се връща в Грундарфиордур, за да се качи на един траулер и да излезе за риба за два-три дни. Сега разполагаше с почти два свободни часа и затова отиде на любимото си място в Рейкявик.

Паркира мотора и закрачи по кея. На пристана нямаше много лодки — един голям руски траулер и два от Уестмънските острови, както и няколко малогабаритни катера. Старият пристан в Рейкявик естествено бе много по-голям от този в Грундарфиордур, но напоследък през него минаваха по-малко кораби. Концентрирането на квотите във все по-малко хора през последните двайсет и пет години доведе до намаляване на лодките и до увеличаване на часовете им риболов. Това бе много по-ефективен вариант и Исландия бе една от малкото държави в света, където рибарите наистина печелеха, вместо да разчитат на правителствени субсидии. Но тази печалба си имаше цена — много лодки отиваха за скрап, много рибари оставаха без работа, а понякога се закриваха и цели гилдии.