Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 48

— Е, Снори бил ядосан на Бьорн и го обявил за престъпник, така че Бьорн трябвало да напусне Исландия.

— Това е било едно време — каза Халгримур. — Баща ми не можеше да обяви твоя за престъпник. Вече не се прави така.

Бенедикт не му обърна внимание.

— След няколко години Бьорн се завърнал в Брейдавик и започнал отново да се вижда с Турид. Този път Снори изпратил един роб да убие Бьорн, но вместо това Бьорн заловил роба и го убил. Последвала голяма битка между родовете на Снори и Бьорн на леда под Хелгафел. В крайна сметка Бьорн напуснал Исландия по собствено желание и се заселил в Америка при Скрайлингите.

— Може би баща ти трябваше да избяга в Америка — каза Халгримур.

Бенедикт премести поглед от олтара към очите на Халгримур.

— А може би Бьорн е трябвало да убие Снори.

* * *

Петък, 18 септември 2009 г.

Магнъс взе двете кафета от бара и седна срещу Сигурбьорг. Намираха се в едно кафене на „Боргартун“. Малко по-рано й се бе обадил. Хвана я точно когато пристигаше в офиса. Тя се съгласи да се видят за малко, преди началото на работния ден.

Магнъс се събуди в четири и половина сутринта, умислен за това, което му каза Сигурбьорг през април, и не можа да заспи отново. Отричането на проблема нямаше да го разреши. Магнъс чу разказа й и трябваше да намери някаква логика в него. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Кафенето бе пълно с работещи хора, които купуваха дозата си кофеин, така че нямаше много свободни места.

— Радвам се, че се обади — каза Сиба на английски. — Не го очаквах.

— Аз също. Много странно се почувствах, когато те видях вчера.

— О Би Джи е голям клиент на нашата фирма, както можеш да предположиш. За Оскар Гунарсон ли ще ме питаш? Това е деликатна тема.

— Не, не — Магнъс пое дълбоко въздух. — Исках да поговорим за нашето семейство.

— Виждал ли си някой от тях напоследък?

— Само теб, онзи път.

— Разбирам защо гледаш да ги отбягваш, особено след последното ти идване. Дядо се отнесе отвратително с теб.

Магнъс идва до Исландия, когато бе на двайсет, точно след смъртта на баща си. Опита се да постигне някакво примирие с рода на майка си, но не се получи.

— Ходила ли си скоро до Бярнархьофн? — попита Магнъс.

— Да. През юли заведох мъжа си и децата за няколко дни в Стикисхолмур при чичо Ингвар. Той е лекар в тамошната болница. А при баба и дядо сме ходили няколко пъти.

— Те как са?

— Много добре, предвид възрастта им. Все още са с всичкия си. И дядо продължава да работи във фермата.

— Но повечето работа я върши чичо Колбейн, нали?

— О, да. Той живее в голямата къща. Баба и дядо се преместиха в една от по-малките.

Бярнархьофн се състоеше от няколко постройки — плевни, три къщи и, разбира се, малка църквичка надолу към фиорда.

— Променил ли се е много?

— Не. Все си е такъв.

— Дърто копеле — промърмори Магнъс.

Сиба го погледна със съчувствие.

— Да разбирам ли, че не си си изкарал добре в Бярнархьофн, а?

— Не. Имаш късмет, че отрасна в Канада, далеч от тях.

— Като малка идвах при тях — каза Сиба. — Дори си спомням, че сме се засичали, докато с Оли живеехте там. И двамата бяхте много тихи и послушни. Сякаш ви беше страх от дядо.