Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 47

Положението в Храун бе много по-лошо. Майката на Бени беше полудяла от тревога, но все някак продължаваше да върти фермата. Съседите й помагаха с охота.

Къде бе изчезнал бащата на Бенедикт? Теориите по въпроса ставаха все по-невероятни. Две от най-смелите версии бяха, че е заминал за Америка с някоя жена, или че Тролката от Керлингин го е заловила.

По-трезвомислещите предполагаха, че може да е паднал в Брейдарфиордур и тялото му да е отнесено в океана.

Халгримур пресече заснежената ливада до църквата. Тя бе подобна на колибка с боядисани в черно дървени стени и с червен ламаринен покрив. Нямаше камбанария, само един кръст над входа. Около нея имаше нисък зид от камъни и торф и гробище, състоящо се от стари сиви надгробни плочи и по-нови дървени кръстове. Там почиваха прадедите на Халгримур. Някой ден в далечното бъдеще, може би дори през двайсет и първи век, ако извади късмет, Халгримур щеше да бъде положен при тях.

В Бярнархьофн нямаше пастор. Свещеникът от Хелгафел — малко селце в далечината до градчето Стикисхолмур — идваше за литургия веднъж месечно.

Халгримур отвори вратата. Бени седеше на предната скамейка, вторачен в олтара. В скута му лежеше книга. Халгримур веднага я разпозна: Сагата за Ейр.

— Здрасти — каза Халгримур и седна до него. — Какво правиш?

— Опитвам се да се моля — отвърна Бенедикт.

— За какво? — попита Халгримур. — Няма да го намерят.

— За душата му.

— Аха — Халгримур така и не беше напълно наясно по въпроса за душата. — Добре ли си, Бени?

— Не. Много ми е мъчно за майка. Тя няма представа какво се е случило с татко и никога няма да разбере. Освен ако не й кажа.

— Не можеш да й кажеш!

— Защо? — попита Бенедикт. — Постоянно за това мисля.

— Ще загазим!

— Но не много — отвърна Бени. — Не сме го убили ние.

Халгримур се намръщи.

— Баща ми много ще загази.

— Може би си го заслужава — озъби се Бенедикт на Халгримур.

— И твоят не е стока! Може да е мъртъв, но всички го мислят за герой. Това ще се промени, ако разберат какво е направил.

— Може би…

Двете момчета впериха очи в олтара и кръста.

— Бени?

— Да?

— Ако кажеш на някого, ще те убия!

Халгримур не знаеше защо го заплаши: стана сякаш от само себе си. Но знаеше, че не се шегува. А това, че се намираха в църква, правеше заплахата още по-сериозна.

Бенедикт не отговори.

— Разкажи ми някоя история, Бени — каза Халгримур, почуквайки по книгата в скута му.

— Добре — Бенедикт все още бе загледан в олтара и не се обърна към Халгримур. — Помниш ли Бьорн от Брейдавик?

Нямаше нужда Бенедикт да отваря книгата. Знаеше всички истории в нея.

— Дето отишъл в Америка и станал вожд ли?

— Да. Да ти кажа ли защо заминал натам?

— Кажи!

— Имало една красива жена на име Турид, която живеела във Фрода. Това е близо до Олафсвик.

— Знам.

— Макар да била чужда съпруга, Бьорн все ходел при нея. Обичал я.

— О… — на Хали не му харесваше накъде отива разказът.

— Братът на Турид бил велик вожд на име Снори, който живеел в Хелгафел.

— Да, разказвал си ми за него.