Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 3

— Казвам се Бьорн — представи се рибарят и се ръкува със Синдри.

— А ти? — обърна се писателят към Харпа.

Тя усети алкохолния му дъх и разпозна интереса в очите му, докато я оглеждаше. Харпа бе самотна майка на почти четирийсет години, но мъжете все още я харесваха, особено по-възрастните.

— Харпа — отвърна тя и хвърли бърз поглед към Бьорн. Той се усмихна. Боже, много беше хубав! Имаше нещо особено в него, или пък Харпа се чувстваше особено, след преживяното на демонстрацията.

Но със сигурност бе по-хубав от Габриел Орн. Жалко, че е рибар. Златното й правило още от тийнейджърските години беше да не се захваща с рибари.

— Олафур вън! — изрева Синдри и размаха юмрук.

Едрият мъж изглеждаше внушително, докато изпразваше мощните си дробове, а опашката му се поклащаше.

Харпа погледна към Бьорн.

— Олафур вън! — извика тя.

Здрачът се сгъстяваше, а протестите се нажежиха. По-възрастните демонстранти си тръгнаха и процентът на хората с вдигнати качулки и скрити лица рязко нарасна. Коледната елха в средата на площада падна на земята и след миг избухна в пламъци. Забиха барабани, хората затанцуваха. Харпа и Бьорн се залепиха за Синдри, който си пробиваше път през тълпата, като обменяше по някоя дума с околните, когато не крещеше лозунги. Докато вървеше след него, Харпа се почувства като част от тълпата и гневът й се възпламени отново.

Най-накрая на полицията явно й писна.

— Газ! Газ! — чуха се викове в навалицата.

В следващия момент Харпа усети силно смъдене в очите. Тя се преви и Бьорн я издърпа встрани. Нещо подразни гърлото й. Побягнаха от площада заедно със стотици хора, които искаха да се спасят, преди дори частица от газа да попадне в дробовете им. За момент изгубиха Синдри от поглед, но после го видяха да говори на един младеж, който се бе съблякъл до кръста и топеше главата си в кофа вода. Момчето имаше червена коса на гребен и тялото му розовееше в студа на светлината от фенерите. Синдри явно го поздравяваше за нещо и го тупаше по гърба. Момчето трепереше, но гневът бе по-силен от студа.

Тълпата се разбяга. Поне за момента. Сълзотворният газ превърна площада в истински ад.

Харпа, Бьорн и Синдри спряха на двестатина метра от площада, при внушителната статуя на Инголфур Арнарсон — първият викинг, стъпил на този бряг.

— Него поне газът не го притеснява — каза Синдри. — Ако в момента на власт беше някой като него, веднага щеше да измисли как да постъпи с всички политици и банкери.

Харпа огледа с възхита здравите мускули на викинга.

— Дали наистина е изглеждал така? — попита тя.

— Според мен е бил мека китка — обади се Синдри. — Виж как се е облегнал на щита и каква чупка има в кръста.

— Е, не! — възрази Харпа. — Бил е мъжкар!

— Сигурно е бил нисък, дебел и с двойна брадичка — обади се Бьорн.

Тримата се засмяха.

— Елате у нас да пийнем по едно — обърна се Синдри към Харпа и Бьорн. — Много съм наблизо.