Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 5

— Хубава е — каза Харпа. И не излъга. Личеше си, че четката е била в ръката на аматьор, но картината успешно изобразяваше благородство в неприветливия, но красив пейзаж.

— Фермерите и рибарите — продължи Синдри, отчитайки безмълвно комплимента, — това са мъже, които работят здраво при трудни условия, които пестят, които се борят за хляба си на нивата или в морето. Не само мъжете, но и жените. Няма по-корави и независими жени от исландките. Нашият народ е оцелял благодарение на тях. А сега някакви банкерчета, адвокатчета и политици взеха да правят единственото, което могат — да харчат и да грабят, да харчат и да грабят. Децата в наши дни не знаят какво е истинска работа, какво е да се луташ по ливадите по време на буря, за да намериш някоя заблудена овца.

— Някои знаем — обади се Фрики. — Допреди две седмици прекарвах цялото си време в една отвратителна кухня — готвех храна за същите тези тарикати. А какви пари хвърлят само! Десет хиляди крони за някаква риба меч, докарана специално от Тихия океан, все едно тук си нямаме хубави риби.

— Извинявай, Фрики — каза Синдри. — Прав си, не всички са забравили. Много от нас все още сме готови да се хванем на истинска работа. И винаги сме били тук. Просто никой не чува гласа ни.

Харпа се запита дали Синдри някога се е занимавал с „истинска работа“, откакто е напуснал семейната ферма. Но независимо от това, той беше прав. Допреди два месеца, тя би помислила човек като него за невеж идеалист, но сега бе склонна да приеме гледната му точка.

— Какъв шанс имам аз да си намеря истинска работа? — обади се Фрики. — Това никой не го предлага.

— Ти с какво се занимаваш, Бьорн? — попита Синдри.

— Рибар съм — отговори Бьорн. — Живея в Грундарфиордур. Тази сутрин дойдох с мотора за демонстрацията. И съм съгласен с теб, Синдри. Излизам за риба толкова често, колкото ми позволява квотата, но все пак не печеля достатъчно, за да погасявам дълговете си. И много хора са като мен. В банката ни посъветваха да вземем заеми в чуждестранна валута, защото лихвите били по-ниски. А сега ми сервират, че не само дълговете ми са се удвоили заради спада на кроната, ами и че трябва аз да изплащам всичките пари, които банките са заели от англичаните и холандците, за да ми отпуснат заем. Това е пълен абсурд.

Харпа се почувства леко неудобно от посоката, в която се насочи разговорът.

Исак, студентът, сякаш долови неспокойството й.

— А ти какво работиш, Харпа? — попита той и се втренчи в нея.

Харпа разбра, че той някак е надушил каква е тя, или каква е била преди да остане без работа преди няколко месеца. Може би по начина, по който говореше? По дрехите? По държанието й? Исак й беше антипатичен. Имаше нещо изкривено в безстрастното му присъствие, нещо, което бе в разрив с гнева на останалите. Но трябваше да отговори на въпроса му.

— Аз също съм без работа като Фрики.

— Господи! — обади се Синдри. — И ти ли!?

— А какво работеше преди? — попита тихо Исак.

Харпа усети как се изчервява. Обля я вълна на притеснение, срам, вина. Всички я гледаха с очакване, но тя отбягваше погледите им, забила очи в брендито пред себе си, скрита зад тъмния си къдрав бретон.