Читать «Отново и отново» онлайн - страница 75

Изпълних дълга си, но не само заради Сътън, а заради утехата, заради привилегията да зная и да вярвам, че нито аз, нито кое да е друго живо същество, колкото и низше да е то, някога ще живее в самота.

Аз ударих Сътън. Здравата го ударих. Той изгуби съзнание, а аз го вдигнах и го носих на ръце.

Беше ми сърдит, но това не е толкова важно, защото гневът му не е в състояние да ме лиши от надеждата, която ми вдъхна книгата му.

Гръм разтърси къщата и червено сияние озари за миг стаята.

Хъркимър скочи, изтича до прозореца и като се вкопчи в перваза, изпрати с поглед червеното зарево на отдалечаващи се дюзи.

Стомахът му се сви от страх, той изскочи в коридора и хукна към стаята на Сътън.

Нямаше време да почука или да завърти топката на бравата. Блъсна силно вратата и тя отхвръкна, разбитата брава увисна на винтовете.

Леглото бе празно и в стаята нямаше никой.

28

Сътън усети как животът му бавно се възвръща и се възпротиви. Смъртта бе толкова приятна като меко и топло легло. А възвръщането към живота наподобяваше пронизително, настоятелно, влудяващо дрънчене на будилник в предутринния мраз на страшна, зловонна стая. Ужасяващо с жестоката си реалност и острото, болезнено напомняне, че трябва да станеш и заживееш отново.

Подобно нещо не ми се случва за първи път, каза си Сътън. Разбира се, че не. Не за първи път умирам и отново се връщам към живота. Но предишния път бях мъртъв много по-дълго време.

Лежеше по очи върху някаква твърда, равна повърхност и безкрайно дълго време, както му се струваше, се опитваше да проумее какво точно представлява твърдото и гладко нещо под него. Твърд, равен и гладък, само три думи, които изобщо не му помагаха да си представи описвания от тях предмет.

Усети как животът пропълзява обратно, нахлува и раздвижва краката и ръцете му. Но още не бе започнал да диша и сърцето му не биеше.

Под!

Това бе думата… Така се наричаше онова нещо, върху което лежеше. Равната и твърда повърхност беше под.

Слухът му долови някакви звуци и макар отначало да не знаеше какво е това, защото бе забравил думата, само миг по-късно изведнъж разбра, че са именно звуци.

Най-сетне успя да раздвижи един от пръстите си, после друг.

Отвори очи и видя светлина.

Постепенно звуците се превърнаха в гласове, гласовете — в думи, а думите — в смислени изречения.

Доста бавно схващам, каза си Сътън.

— Трябваше да бъдем малко по-настойчиви и да не се отказваме — каза единият глас. — Това ни е лошото на нас двамата, Кейс, просто не проявяваме достатъчно търпение.

— Търпението изобщо нямаше да ни помогне — възрази Кейс. — Той беше твърдо убеден, че блъфираме. Както и да постъпехме, все щеше да си мисли, че блъфираме, и доникъде нямаше да стигнем. Това бе единственото, което можехме да направим.

— Да, зная — съгласи се Прингъл. — Трябваше да го убедим, че не блъфираме.

И той шумно въздъхна, след което добави:

— Все пак жалко за него. Беше толкова умен млад човек.