Читать «Отново и отново» онлайн - страница 73

Кейс наведе оръжието.

— Сега пък какво има? — попита той.

— Сигурно ще поиска цигара — предположи Прингъл. — Преди екзекуцията осъдените винаги искат цигара, чаша вино, печена кокошка или нещо подобно.

— Искам да попитам нещо — каза Сътън.

Кейс кимна.

— Доколкото разбирам, във вашата епоха вече съм написал книгата — каза Сътън.

— Точно така — потвърди Кейс. — И с ваше позволение бих заявил, че е доста откровена и полезна творба.

— Вие ли я отпечатахте, или някой друг?

Прингъл се изкикоти.

— Разбира се, че друг. Как мислите, ако бяхме ние, щяхме ли сега изобщо да сме тук, в миналото?

Сътън се намръщи.

— Излиза, че съм я написал без помощ и съвет от ваша страна, както и без вашето редактиране. В такъв случай, ако я напиша повторно, както вие искате, сигурно ще се получат усложнения.

— Едва ли ще са такива, че да не можем да се справим с тях — рече Кейс. — Можем да обясним всичко съвсем задоволително.

— Но след като ме убиете, изобщо няма да има книга. Как ще се справите с това?

Кейс се намръщи.

— Няма да е лесно — каза той. — За много хора това ще представлява истинско нещастие. Но все нещо ще измислим.

После отново насочи пистолета.

— Сигурен ли сте, че няма да промените решението си? — запита той.

Сътън поклати глава.

Няма да стреля, каза си той. Всичко е блъф. Подът е студен и…

Кейс натисна спусъка.

Страхотна сила като мощен юмрук се стовари върху Сътън и го блъсна назад, а столът се наклони и после се завъртя като кораб, попаднал в магнитна буря.

В главата му избухнаха пламъци, после агонията го сграбчи в лапите си и го заразтърсва, като късаше един по един нервите му, а болката стържеше чак до мозъка на костите.

Останала бе само една мисъл, една неуловима мисъл, която въпреки усилията да я хване и задържи се изплъзваше като змиорка от окървавени пръсти.

Променяй се, настояваше мисълта. Променяй се! Променяй се!

И той усети промяната. Докато умираше, почувствува как започва да се променя.

А самата смърт бе нежна, нежна и черна, хладна, мила и добра. Той потъна в нея като плувец, гмурнал се в прибоя, а тя го пое, обгърна го отвсякъде и той долови туптенето на пулса й и усети нейната необятност и невъзвратимост.

На земята психоиндикаторът замлъкна, а Кристофър Адамс за първи път през живота си отиде вкъщи, преди да е изтекъл работният ден.

27

Хъркимър лежеше в леглото си и се опитваше да заспи, но сънят не идваше. А и защо ли му трябваше да спи, питаше се той. Защо трябва да спи, да яде и да пие като човек? Та той не е истински човек, макар че благодарение на човешкия ум и сръчност е направен почти такъв.

Произходът му е изкуствен, химически, а човекът има биологически произход. Той представлява репродукция, а човекът е оригиналът. Значи всичко е въпрос на произход, каза си той. Произходът и името андроид ми пречат да бъда човек, защото във всичко друго ние сме еднакви.

Произходът, думите и татуираният на челото ми номер.

Иначе притежавам способностите на човек и съм почти толкова съобразителен, макар да се правя на палячо, и дори бих могъл да бъда подъл като хората, ако ми се удаде случай. Но аз имам татуировка и съм собственост на някой човек, и нямам душа, макар понякога да се съмнявам в това.