Читать «Отново и отново» онлайн - страница 72

В тази война участвуват шпиони и идеолози, едните, за да издирват минали събития, подходящи за стратегически планове, а другите — за да изопачават историята, като улесняват по този начин реализирането на тези планове.

Отделът за правосъдие през 7990 година сигурно е претъпкан с умело замаскирани шпиони, вътрешни предатели и саботьори.

Разбира се, тук, както при обикновените, честните войни, съществуват стратегически пунктове. Както в шаха сигурно има квадратче, което е по-важно от останалите.

Това квадратче беше Сътън. Той бе квадратчето, което трябва да се завладее и задържи. Той е пешката, която пречи на победния ход на офицера и топа. Затова и двете страни са го взели на прицел и съсредоточават силите си… и когато едната от страните е готова, когато спечели съвсем малко предимство над другата, кръвопролитието ще започне.

Адамс подпря ръце на бюрото и опря челото си върху тях. Разтърси го хълцане, но очите му останаха сухи.

— Аш, момчето ми — прошепна той. — Аш, толкова разчитах на тебе, Аш…

Настъпилата внезапно тишина го накара да вдигне глава.

Отначало не успя да установи какво точно не е в ред. После изведнъж разбра.

Психоиндикаторът бе замлъкнал.

Той се приведе над него и се вслуша, но не се чуваше нищо, не се чуваше нито туптенето на сърце, нито диханието, нито пулсирането на кръвта в сънната артерия.

Бе секнала жизнената сила, която караше уреда да цъка.

Адамс бавно се изправи, взе шапката и я сложи на главата си.

За пръв път през живота си Кристофър Адамс си отиваше вкъщи, преди да е изтекъл работният ден.

26

За миг Сътън се вкамени на стола, но после се отпусна. Блъфират, каза си той. Няма да ме убият. Необходима им е книгата, а мъртвите не могат да пишат.

Кейс заговори, сякаш Сътън бе изрекъл мислите си на глас.

— Не бива да ни считате за почтени хора, тъй като никой от нас не претендира за подобно нещо — каза той. — Мисля, че и Прингъл ще го потвърди.

— Разбира се — рече Прингъл. — За какво ми е да съм почтен!

— За нас щеше да е добре, ако ви бяхме отвели при Тревър и…

— Чакайте малко — обади се Сътън. — Кой е Тревър? Досега не сте го споменавали.

— Така ли? — каза Прингъл. — Пропуснали сме, изглежда. Тревър е шефът на корпорацията.

— Корпорацията, която се нуждае от книгата ви — поясни Кейс.

— Тревър щеше да ни отрупа с почести и богатства — продължи Прингъл, — ако бяхме успели, но тъй като отказвате да ни сътрудничите, ще трябва да потърсим друг начин за забогатяване.

— Затова се присъединяваме към другите и ще ви застреляме — заяви Кейс. — Морган е готов да плати скъпо на всеки, който ви убие. Така че той ще ни даде доста пари за главата ви. В това няма никакво съмнение.

— И вие ще сключите сделка с него? — попита Сътън.

— Естествено — заяви Прингъл. — Ние никога не изпускаме случая.

— Надявам се, че не възразявате? — измърмори Кейс.

Сътън поклати глава.

— Не ме интересува какво ще правите с трупа ми — увери ги той.

— Добре тогава — рече Кейс и вдигна пистолета.

— Момент — спокойно каза Сътън.