Читать «Отново и отново» онлайн - страница 68

— Предполагам, не се явявате като купувачи — рече Сътън.

— Издатели, които търсят определена книга — поправи го Кейс.

— Бестселър — добави Прингъл.

Кейс се понадигна на стола.

— Всичко е съвсем просто — заяви той. — Предлагаме търговска сделка и бихме искали да назовете цената.

— Дори и да е висока, ние сме готови да платим — добави Прингъл.

— Не съм мислил за никаква цена — рече Сътън.

— Обсъждахме въпроса и се питахме колко може да поискате и какво да ви предложим — каза Кейс. — Считаме, че една планета сигурно ще ви задоволи.

— Можем да ви дадем и десет планети — заяви Прингъл. — Но това е безсмислено. За какво му са на човек цели десет планети?

— Може да ги даде под наем — каза Сътън.

— Означава ли това, че са ви необходими десет планети? — запита Кейс.

— Разбира се, че не — каза Сътън. — Но Прингъл се чудеше за какво му са на човек десет планети и аз реших да му помогна. Казах, че…

Прингъл толкова много се приведе напред, че малко остана да падне по очи.

— Чуйте ме — заговори той, — не става дума за някое затънтено кътче из покрайнините на Галактиката. Предлагаме ви култивирана планета, очистена от вредната флора и фауна, със здравословен климат, кротки туземци и всичко необходимо за живот.

— И достатъчно средства, с които да я поддържате до края на живота си — добави Кейс.

— При това разположена в центъра на Галактиката — рече Прингъл. — Има да се гордеете с новия си адрес.

— Това не ме интересува — заяви Сътън.

Кейс избухна.

— Но, за бога, какво тогава искате, човече?

— Информация — рече Сътън.

Кейс въздъхна тежко.

— Е, добре, ще ви я дадем.

— Защо ви е необходима книгата ми?

— Три групировки се интересуват от нея — обясни Кейс. — Едната от тях е готова да ви унищожи, за да осуети написването й. И което е по-важно в момента, сигурно ще го стори, ако не се присъедините към нас.

— Ами другите, третата групировка, искам да кажа?

— Те също искат да напишете книгата, но няма да ви платят и пукната пара. Ще направят всичко възможно, за да ви улеснят при написването, дори ще се опитат да ви защитят от убийците, но не очаквайте да ви платят.

— Ако правилно ви разбирам — каза Сътън, — вие също ще ми помагате, докато пиша. С редакционни съвещания и т.н.

— Разбира се — потвърди Кейс. — Заинтересувани сме всичко да бъде направено както трябва.

— В края на краищата печалбата ни ще е не по-малка от вашата — добави Прингъл.

— Много съжалявам, но книгата ми не се продава — заяви Сътън.

— Ще повишим още повече цената — каза Прингъл.

— Пак няма да я продам.

— Това ли е последната ви дума? — запита Кейс. — Добре ли обмислихте решението си?

Сътън кимна. Кейс въздъхна отново.

— В такъв случай ще се наложи да ви убием — рече той.

И измъкна от джоба си пистолет.

25

Психоиндикаторът цъкаше безспирно, ту по-бързо, ту по-бавно, като от време на време пропускаше по някой такт подобно на повреден хълцащ часовник.

Звукът изпълваше стаята и на Адамс му се струваше, че слуша туптенето на сърце, дишането на човек и пулсирането на кръвта в сънната му артерия.

Намръщи се при вида на купчината досиета, които само преди миг с гневен замах бе съборил от бюрото на пода. Защото в тях не бе открил нищо… абсолютно нищо. Всичките бяха в ред, което бе показала и направената проверка. Удостоверения за раждане, педагогически характеристики, препоръки, проверки за благонадеждност, психически изследвания — всичко беше според изискванията. Липсваше дори най-малък пропуск.