Читать «Отново и отново» онлайн - страница 67

— Сътън, какво точно ви интересува? — запита Кейс.

— На първо място, пътуването във времето — рече Сътън.

— Нима не знаете? — учуди се Кейс. — Ами че откривателят е от вашата епоха. Човек, който живее в момента и…

— Кейс — обади се Прингъл, — сега е 7990г., а преди 8003 година Майкълсън не е направил кой знае какво.

Кейс се плесна по челото.

— Наистина — каза той. — Все забравям.

— Ето — обърна се Прингъл към Сътън. — Разбирате какво искам да кажа, нали?

Сътън кимна, макар че съвсем нищо не разбираше.

— Но как? — попита той.

— Всичко е свързано с нашето съзнание — поясни Прингъл.

— Правилно — потвърди Кейс. — Само като се позамисли човек, и открива, че е така.

— Времето се възприема чрез съзнанието — продължи Прингъл. — А всички са го търсели къде ли не, преди да се разбере, че е в човешкото съзнание. Считали са го дори за четвърто измерение. Спомнете си Айнщайн…

— Айнщайн не е твърдял, че времето е четвърто измерение — рече Кейс. — Не измерение като дължина, ширина и височина. Той по-скоро си го е представял като продължителност…

— Ами че нали това е четвъртото измерение — рече Прингъл.

— Не, не е — възрази Кейс.

— Господа! — намеси се Сътън. — Господа!

— Както и да е — каза Кейс. — Вашият Майкълсън разбрал, че то е само едно понятие, че времето съществува само в съзнанието и е лишено от физически свойства, извън способността на човека да го чувствува и възприема. Така той открил, че човек с достатъчно силно чувство за време…

— Нали знаете, че има хора — намеси се отново Прингъл, — които притежават силно развито чувство за време? Те могат да ви кажат, че от даден момент досега са изминали например десет минути, и наистина толкова се оказват. В състояние са дори да отмерват секундите толкова точно, колкото всеки часовник.

— И така, Майкълсън създал изкуствен мозък — продължи Кейс, — мозък, чието чувство за време е увеличено безброй пъти, и открил, че мозъкът е в състояние да контролира времето в определени граници. Подобно устройство може да управлява времето, да се придвижва през него заедно с всички предмети, които се намират в енергийното му поле.

— Именно това е, което използваме понастоящем — обади се Прингъл. — Мозък, контролиращ времето. Достатъчно е само да му се съобщи къде искате да отидете или по-точно казано, в коя епоха. Останалото е работа на мозъка.

И той усмихнато погледна Сътън.

— Съвсем просто е, нали?

— Не се и съмнявам, че всичко е много просто — рече Сътън.

— А сега, мистър Сътън, какво още искате? — попита Кейс.

— Нищо — заяви Сътън. — Абсолютно нищо.

— Но това е глупаво — запротестира Прингъл. — Сигурно все нещо ви е необходимо.

— Малко информация може би.

— Каква например?

— Няма ли да ми кажете защо е всичко това?

— Каните се да пишете книга — рече Кейс.

— Да — потвърди Сътън, — имам такова намерение.

— И искате да я продадете.

— Искам тя да бъде издадена.

— Всяка книга е стока — подчерта Кейс. — Защото представлява продукт на човешкия мозък и мускули и има търговска стойност.