Читать «Отново и отново» онлайн - страница 59

Никога, дори помежду си, не говорим за човека с машината, когото срещнах на стръмното пасбище, защото по мълчаливо съгласие сме убедени, че това събитие не се побира в рамките на нашия живот като здравомислещи, лишени от въображение фермери.

Но макар и да не говорим за това, зная, че аз самият доста често си мисля за това. Сега прекарвам повече време в почивка при камъка, без да си давам сметка с каква цел, но навярно със слабата надежда, че там по някакъв начин ще открия доказателството, което или ще подкрепи, или пък ще отрече теорията, която си създадох за обяснение на случилото се.

Защото аз вярвам, макар и без всякакво доказателство, че непознатият бе дошъл от бъдещето с машина на времето, а гаечният ключ е инструмент, който ще бъде открит или произведен след много, много години, повече, отколкото бих могъл да си представя.

Вярвам, че някъде в бъдещето хората са открили начин за пътуване във времето и са създали строги етични норми на поведение, за да се предотвратят парадоксите, които биха възникнали при безразборни пътувания и намеса в работите на други времена. Вярвам също, че оставянето на гаечния ключ в моето време представлява точно такъв парадокс, който, макар и прост по своята същност, при дадени обстоятелства може да доведе до големи усложнения. Ето защо се постарах да внуша на цялото семейство колко важно е строго да се пази тайната.

Също така стигнах до заключението, отново без да разполагам с доказателства, че пукнатината, на чийто връх се намира камъкът, може да е някакъв път във времето или поне част от подобен път, място, където настоящето почти се слива по някакъв непонятен за нас начин с далечното бъдеще. То може да е точка от пространствено-временния континуум, където съпротивлението при пътуване във времето е по-малко, отколкото на други места, и след като е било открито, често се използва. Или просто този път във времето поради многократната му употреба е по-утъпкан от другите, поради което субстанцията, отделяща различните времена, е изтъняла и се е поиздула като мехур, или пък с нея е станало нещо друго, което става при подобни условия.

Тези разсъждения обясняват донякъде странната и неземна атмосфера на това място, вълнуващото очакване да се случи нещо.

Разбира се, читателят не бива да забравя, че аз съм един доста стар човек, живял повече, отколкото му се полага, който е все още между живите по някаква прищявка на съдбата. Макар самият аз да не го забелязвам, възможно е умът ми да не е така остър, проницателен и аналитичен както някога, в резултат на което съм се поддал на внушения, които един нормален човек би отхвърлил.