Читать «Отново и отново» онлайн - страница 58

Заразпитва ме откога живея тук и когато му казах, поиска да разбере дали семейството ми се е заселило тук отдавна, защото бил чувал някъде името Сътън. Обясних му, че живеем тук отдавна, и докато се усетя, вече му разказвах подробности за семейството ни, дори и някои анекдоти, които обикновено си разказваме в тесен семеен кръг, тъй като не бихме искали подобни истории да се разчуват. Защото, при все че сме, общо взето, почтени хора с традиции и дори сме по-добри от много други, едва ли има на света семейство, което да си няма някоя и друга позорна тайна.

Поговорихме си доста и когато забелязах, че отдавна вече е минало времето за обяд, му предложих да обядва с нас, но той поблагодари и каза, че почти е оправил повредата и трябвало да си тръгва. Каза още, че всъщност бил привършил с ремонта, когато съм се появил. Когато изразих опасенията си, че твърде много съм го забавил, той ме увери, че за него е било истинско удоволствие да разговаря с мен.

Преди да се разделим, успях да му задам един въпрос. Тъй като инструментът, който държеше, докато разговаряхме, доста ме заинтригува, поисках да знам какво представлява. Човекът ми го показа и ми обясни, че е гаечен ключ, и наистина приличаше донякъде на такъв, но не много.

След като се наобядвах и подремнах малко, отидох отново до пасбището, решен да задам на непознатия въпросите, които вече бях разбрал, че той бе отклонил.

Но него го нямаше, машината също бе изчезнала и само смачканата трева показваше къде точно е била. Ала гаечният ключ беше там и когато се наведох да го взема, видях, че единият му край е изцапан с нещо, което, след като се вгледах внимателно, се оказа кръв. Много пъти след това се ядосвах на себе си, че не дадох да я анализират, за да установя човешка кръв ли е, или пък на някое животно.

Също така често се питах какво ли е станало там. Кой беше непознатият, защо е оставил гаечния ключ и защо този ключ беше изцапан с кръв в единия край.

И досега камъкът си остава едно от редовните ми места за почивка. Както преди, той винаги е на сянка и нищо не пречи на гледката, а въздухът над долината все така създава онзи странен, триизмерен ефект. Чувството на вълнуващо очакване продължава да витае там и аз зная, че тази странна случка няма да е единствената, зная, че ще има още много странни случки. Възможно е дори онова, на което станах свидетел, да не е единствено по рода си и преди него да е имало безброй подобни събития, а навярно много други предстои да се случат. Макар и да не вярвам, че ще ми се отдаде възможност да присъствувам на още някое от тях, тъй като човешкият живот е само кратък миг в сравнение с хилядолетното съществуване на планетите.

Гаечният ключ все още е у мен и се оказа много полезен инструмент. Ние вече не използваме повечето от собствените си инструменти и си служим предимно с него, защото той се самонагласява към всяка гайка или винт и може да застопори вал с почти всякакъв размер. Изобщо не е необходимо донагласяване, нито пък има откъде да се нагласява. Човек просто го поставя там, където иска да затяга, и ключът се нагласява сам. Не е необходима голяма сила при боравенето с него, защото той като че ли поема и най-слабия упражнен натиск и го увеличава, докато стане достатъчен да се затегне гайка или пък да се застопори вал. Ние обаче се пазим и не го използваме пред странични хора, тъй като всичко прекалено много прилича на магия, а със свръхестественото е по-добре да не се парадира. Защото е достатъчно да се разчуе, че притежаваме такъв ключ, и съседите ни веднага ще започнат да правят злостни предположения. А тъй като сме почтено и уважавано семейство, подобно нещо е абсолютно нежелателно за нас.