Читать «Отново и отново» онлайн - страница 2

Трима души са мъртви.

Трима души мъртви на разстояние петдесет светлинни години — и това бе придобило огромно значение за човека, който седеше в двора си на Земята. Едно събитие от първостепенна важност, защото никой човек не може да умре от друга, освен от човешка ръка, без да последва жестоко отмъщение. Никой не може да отнеме човешки живот където и да било в Галактиката, без да заплати чудовищна цена за деянието си, защото в противен случай човечеството ще загине и великото галактическо братство на разума ще пропадне сред мрака и необятността, които са го разделяли преди.

Адамс се намести по-удобно на стола, като се опита да се отпусне, обзет от яд към себе си за тези мисли… защото негово правило бе, че по здрач няма да размишлява за нищо… или почти за нищо, тъй като едва ли бе възможно да опразни мозъка си от всякаква мисъл.

Гласът на непознатия сякаш идваше отдалеч, макар Адамс да знаеше, че той седи до него.

— Приятна вечер — каза непознатият.

Адамс се засмя.

— Вечерите винаги са приятни. Момчетата от метеослужбата пускат дъжда доста по-късно, когато всички спят.

Сред шубраците по склона дрозд подхвана вечерната си песен и плавните тонове като успокояваща ръка погалиха дремещия свят. В близката рекичка две-три жаби пробваха гърлата си. Нейде далеч, сякаш в някакъв сумрачен отвъден свят, совата зададе своя задъхан въпрос. Отвъд ливадата и нагоре по склоновете на хълмовете тук-там в къщите проблеснаха светлинки.

— Това е най-хубавото време от деня — каза Адамс. После пъхна ръка в джоба и извади кесия с тютюн и лула.

— Пушите ли? — попита той.

Непознатият поклати глава.

— Всъщност аз съм тук по работа.

Гласът на Адамс прозвуча решително:

— Тогава заповядайте утре. Вечер не се занимавам с работа.

Непознатият тихо каза:

— Отнася се за Ашър Сътън.

Адамс се напрегна, пръстите му затрепераха и той се забави, докато напълни лулата си. Беше доволен, че е тъмно и непознатият не го вижда добре.

— Сътън ще се върне — каза непознатият.

Адамс поклати глава.

— Съмнявам се. Той отпътува преди двадесет години.

— Но вие не сте го отписали, нали?

— Не — бавно отвърна Адамс. — Той все още се води на заплата, ако това имате предвид.

— Защо? — попита другият. — Защо е още в списъците ви?

Адамс натъпкваше тютюна в лулата си, докато обмисляше отговора.

— Мисля, че от сантименталност — рече накрая той. — Сантименталност и вяра. Вяра в Ашър Сътън. Макар че вярата вече се изчерпва.

— Точно след пет дни Сътън ще се върне — каза непознатият. Той помълча, после добави: — Рано сутринта.

— Невъзможно е да знаете подобно нещо — твърдо каза Адамс.

— Но аз наистина го зная. Това е документиран факт.

Адамс изсумтя.

— Още не се е случило.

— В моето време се е случило.

Адамс скочи от стола.

— Във вашето време?!

— Да — тихо каза непознатият. — Виждате ли, мистър Адамс, аз съм вашият приемник.

— Вижте какво, млади човече…

— Никак не съм млад — прекъсна го непознатият. — Годините ми са колкото вашите и половината отгоре. Вече остарявам.