Читать «Отново и отново» онлайн - страница 6
Клифърд Саймък
От противоположния край на космодрума излиташе огромен звездолет, плъзгайки се надолу по гладката като лед пластмасова писта, а огненочервените избухвания от форсирането на стартовите двигатели кипяха в дюзите. Носът на кораба се устреми нагоре, като следваше извивката на рампата, и скоро звездолетът бе само една сребриста чертичка, пронизала с тътен синевата. За миг утринното слънце го превърна в златисточервена искра, а после бе погълнат от лазурната мъгла на небето.
Сътън отново обърна взор към Земята. Опияняваше се от гледката, както човек се опиянява от първите топли лъчи на пролетното слънце след безкрайните зимни месеци.
Далеч на север се извисяваха двете еднакви кули на Отдела за междузвездно правосъдие. На изток се открояваше блестящата грамада от пластмаса и стъкло на Североамериканския университет. Имаше и други сгради, които беше забравил… сгради, чиито имена бяха изтрити от паметта му. Тези сгради бяха отдалечени на много мили една от друга, а между тях имаше жилищни райони и паркове. Къщите се гушеха между дървета и храсталаци — нито една не бе усамотена на голо място, — а сред зеленината на заоблените хълмове Сътън зърваше ярки цветове, издаващи човешко присъствие.
Колата спря пред административната сграда и андроидът отвори вратата.
— Оттук, сър — каза той.
Само няколко кресла във фоайето бяха заети, и то предимно от хора.
„Хора или андроиди — помисли си Сътън. — Не можеш да ги различиш, докато не погледнеш челата им.“
Знакът на челото, клеймото на фабричната марка. Издайническият белег, който казва: „Този тук не е човек, макар и да прилича на такъв.“
Именно те ще се вслушат в думите ми. Те ще им обърнат внимание. Те ще ме предпазят от цялата бъдеща неприязън на хората.
Защото тяхното положение е по-тежко от това на лишените от наследство. Те не са бивши притежатели на нещо, защото никога нищо не са имали.
Тях жена не ги е раждала, а са създадени в лаборатория. Тяхната майка е кофата с химикали, а баща им е техническият гений на човешкия род.
Андроид — изкуствен човек. Човешко същество, произведено в лаборатория като резултат от задълбоченото човешко познаване на химичните елементи, атомната и молекулна структура и удивителната реакция, известна под името живот.
Човешко същество във всяко отношение, ако не се смятат белегът върху челото и неспособността за биологическо размножаване.
Изкуствени хора, създадени, за да служат на истинските, биологическите хора, да носят върху плещите си бремето на Галактическата империя и да уплътняват малобройните редици на човечеството. Но винаги държани на мястото им. О, да, определено държани на мястото, което им се полага.
Коридорът беше безлюден и Сътън вървеше след андроида, като шляпаше с босите си крака по пода. На вратата, пред която спряха, пишеше:
— Тук вътре е — каза андроидът.
Когато Сътън влезе, човекът, седнал зад бюрото, вдигна очи и едва не се задави.
— Човек съм — увери го Сътън. — Може и да не личи от външния ми вид, но е така.
Другият му посочи едно от креслата.
