Читать «Отново и отново» онлайн - страница 12

Човекът протегна ръка, замислено премести коня. Роботът изщрака и доволно се засмя. После придвижи пешка. Бентън присви рамене и се наведе над дъската. Вдигна ръка и се почеса по тила.

— Оскар го е поставил натясно — обясни Хъркимър. — Той винаги го поставя натясно. Мистър Бентън не е спечелил нито една игра през последните десет години.

— Ами защо тогава продължава да играе?

— Защото е упорит — отвърна Хъркимър. — Но и Оскар е упорит.

Той махна с ръка.

— Машините са много по-упорити от хората. Просто така са конструирани.

— Но Бентън сигурно е знаел, когато е поръчал да му направят Оскар, че той винаги ще го побеждава — забеляза Сътън. — Човек просто не може да победи един специализиран робот.

— Мистър Брентън го знае, но не вярва — каза Хъркимър. — Иска да докаже противното.

— Патологичен случай — рече Сътън.

Хъркимър го изгледа спокойно.

— Навярно имате право, сър. Понякога и аз си мисля същото.

Сътън отново се взря в Бентън, който все още бе приведен над дъската и бе захапал със зъби юмрука си.

По гладкото розовобузесто лице прозираха венички, а в замислените очи самодоволно проблясваше култура и общителен характер.

— Сега вече ще го познаете ли? — попита Хъркимър.

Сътън кимна.

— Да, мисля, че ще мога да го разпозная. Не изглежда много опасен.

— Досега е убил шестнадесет души — каза твърдо Хъркимър. — Възнамерява да сложи оръжие, когато станат двадесет и пет. — Той погледна Сътън право в очите и добави:

— Вие сте седемнадесетият.

— Ще се постарая да го улесня — рече кротко Сътън.

— А как бихте желали да стане всичко, сър? — попита Хъркимър. — Традиционен дуел или не?

— Нека бъде кой както може.

Хъркимър изрази неодобрението си:

— Има определени правила…

— Можеш да кажеш на мистър Бентън — рече Сътън, — че не възнамерявам да го издебна от засада.

Хъркимър си взе шапката и я постави на главата.

— Желая ви всичко хубаво, сър — каза той.

— Ами, благодаря ти, Хъркимър — отвърна Сътън.

Вратата се затвори и Сътън остана сам. Погледна отново към екрана. Бентън се опитваше да прикрие топовете си. Оскар се изсмя, плъзна офицера си три квадрата напред и постави в шах царя на Бентън.

Сътън изключи видеофона.

После потърка с ръка гладко избръснатата си брадичка.

Съвпадение или предварително подготвен план? Трудно е да се разбере.

Една русалка се бе покатерила на ръба на фонтана и изправена с осемсантиметровия си ръст, едва успяваше да запази равновесие. Тя подсвирна с уста на Сътън. Той бързо се обърна при подсвирването, но тя скочи във вира и заплува в кръг, като правеше подигравателни жестове.

Сътън се приведе напред, посегна към полицата под видеофона, измъкна оттам информационен указател и бързо го запрелиства.

ИНФОРМАЦИЯ — относно планетата Земя.

Следваха названията на раздели:

Обединения

Обекти

Обичаи.

Тук трябва да е. При обичаите.

Най-после откри ДУЕЛИРАНЕ, отбеляза си индекса и върна указателя на мястото му. След това набра цифрите на диска и щракна лостчето за пряка връзка.

На екрана се появи аеродинамичната, модернистична физиономия на робот.

— На вашите услуги, сър — рече той.

— Обявиха ми дуел — каза Сътън.