Читать «Отново и отново» онлайн - страница 11

Сътън стана от леглото и се протегна. Първо ще се изкъпя и обръсна, каза си той. След това ще се облека и ще закуся. Ще се обадя на едно-две места по видеофона.

И не се дръж така, сякаш подозираш, че те следят, предупреди се той. Дръж се естествено. Бръкни си в носа, приказвай си сам. Изстискай си някоя пъпка. Почеши си гърба в рамката на вратата. Дръж се така, сякаш мислиш, че си сам.

Но бъди внимателен.

Ти си под наблюдение.

5

Сътън привършваше закуската си, когато дойде андроидът.

— Казвам се Хъркимър — представи се той — и принадлежа на мистър Джефри Бентън.

— Мистър Бентън ли те изпраща?

— Да. Той ви предизвиква.

— Предизвиква ме?

— Да. Нали разбирате, на дуел.

— Но аз нямам оръжие.

— Не може да нямате — рече Хъркимър.

— Никога през живота си не съм се дуелирал — заяви Сътън. — И не възнамерявам да го правя сега.

— Но вие може да пострадате.

— Какво искате да кажете с това, че може да пострадам? Ако съм невъоръжен…

— Не може да сте невъоръжен. Преди година или две правилникът се промени. Всеки мъж под сто години трябва да носи оръжие.

— Но ако все пак някой е без оръжие?

— Ами тогава — всеки, който поиска, може да го гръмне като заек — заяви Хъркимър.

— Сигурен ли си в това?

Хъркимър бръкна в джоба си и извади оттам тъничко книжле. Наплюнчи пръст и запрелиства страниците.

— Тук е написано — рече той.

— Няма значение — каза Сътън. — Вярвам ти.

— Значи приемате предизвикателството?

Сътън се намръщи.

— Май нямам друг изход. Надявам се, че мистър Бентън ще почака, докато си купя пистолет.

— Няма нужда да купувате — каза му радостно Хъркимър. — Донесох ви един по нареждане на мистър Бентън. Той винаги постъпва така. Просто от учтивост, нали разбирате? За всеки случай, ако някой не разполага с пистолет.

Той бръкна в джоба си и му подаде оръжието. Сътън го пое и го сложи на масата.

— Странно изглежда — забеляза той.

Хъркимър се засегна.

— Оръжието е традиционно — заяви той. — Най-доброто, произведено досега. 45-ти калибър. Зарежда се ръчно, а мерникът е изпробван при стрелба до петнадесет метра.

— Това нещо ли се дърпа? — попита Сътън, като посочи.

Хъркимър кимна.

— Нарича се спусък. И не се дърпа. Натиска се.

— А защо ме предизвиква мистър Бентън? — попита Сътън. — Ами че аз дори не го познавам. Никога не съм чувал за него.

— Вие сте известен — каза Хъркимър.

— За първи път чувам подобно нещо.

— Вие сте изследовател — обясни Хъркимър. — Току-що се завръщате от продължителна и опасна мисия. Носите със себе си загадъчно дипломатическо куфарче. Във фоайето ви чакат журналисти.

Сътън кимна.

— Ясно. Когато Бентън убива някого, предпочита той да е известен.

— Наистина е по-добре — каза Хъркимър. — Така се разчува навсякъде.

— Но аз не познавам мистър Бентън. Как ще разбера по кого ще стрелям.

— Ще ви го покажа на телевизора — каза Хъркимър.

Той пристъпи към бюрото, набра някакъв номер и се отдръпна.

— Ето го.

На екрана някакъв мъж седеше пред масичка за игра на шах. Ако се съди по разположението на фигурите, играта беше в разгара си. Срещу него стоеше прекрасно изработен робот.