Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 3

— Прекрасна кола — проговори Аомаме на шофьорския гръб. — Страшно тиха. Каква марка е?

— Лимузина тойота краун роял — произнесе отчетливо водачът.

— Музиката звучи чудесно.

— Много тиха кола е. Затова я и избрах. Тойота са една от водещите фирми в света по отношение на шумоизолацията.

Аомаме кимна и пак се облегна назад. Притесняваше я нещо в изказа на шофьора — сякаш не доизказваше нещо важно. Да вземем за пример (един от многото) мисълта му за безупречната шумоизолация; човек можеше да си помисли, че тойотите имат и някакви други характеристики, които обаче съвсем не са безупречни. На всичко отгоре в края на всяко свое изречение онзи оставяше някаква дребна, но значеща нещо бучица тишина. И бучицата увисваше в ограниченото пространство в колата като въображаемо миниатюрно облаче, което създаваше у Аомаме едно особено чувство за нестабилност.

— Наистина е много тиха кола — обяви Аомаме в желанието си да прокуди облачето. — А и стерео декът е много внушителен.

— Именно въз основа на качеството му взех решението си да го закупя — каза шофьорът с тона на щабен офицер от запаса, описващ някогашен свой военен успех. — След като прекарвам толкова часове тук, поне саундът да е максимално добър. А и…

Аомаме зачака да чуе онова, което щеше да последва, но не последва нищо. Отново затвори очи и се съсредоточи върху музиката. Нямаше никаква представа що за личност е бил този Яначек, но бе съвсем сигурна, че никога не си е представял как някой ще слуша творбата му в обезшумена лимузина тойота краун роял насред задръстване по градската високоскоростна магистрала в Токио през 1984 г.

И все пак, чудеше се Аомаме, как така разпознах мигновено „Симфониетата“ на Яначек? И откъде знам, че е създадена през 1926 година? Не беше почитателка на класическата музика, нямаше и никакви лични спомени, свързани с Яначек, но щом чу първите тактове, всичките й знания за творбата й се явиха като по рефлекс, като ято птици, влетели през отворения прозорец. Музиката й създаде странно, болезнено усещане. Не ставаше дума за болка или неприятно чувство, а за усещане, че сякаш й изтръгват физически всички елементи от тялото. Аомаме не можеше да си обясни, какво става. Нима това необяснимо чувство идва от самата „Симфониета“?

— Яначек — каза полусъзнателно Аомаме, като че искаше да си върне думата в мига, в който бе излетяла от устните й.

— Казахте ли нещо, госпожо?

— Яначек. Авторът на музиката.

— Не съм го чувал.

— Чешки композитор.

— Бре-бре! — рече водачът, очевидно впечатлен.

— Това такси ваше ли е? — попита Аомаме с надеждата да смени темата.

— Да — отвърна шофьорът. И след кратка пауза добави: — Изцяло мое. Второто ми е.