Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 241

* * *

Тенго изслуша за трети път този пасаж. Него Фука-Ери го изговаряше малко по-забързано от останалите. Интервалите между изреченията бяха мъничко по-кратки. Човечетата бяха същества, притежаващи възможността да навредят както на Тенго, така и на професор Ебисуно, но така и не успяваше да долови в тона на Фука-Ери и най-малкия намек, че за нея те са някаква зла сила. Напротив, ако се съдеше по начина, по който говореше за тях, възприемаше ги за неутрални същества, които могат да клонят и в двете посоки. Тенго повече се притесняваше от едно друго нейно изказване:

* * *

Човечетата може да ги е яд, че е писано за тях.

* * *

Ако човечетата наистина са ядосани, логично бе Тенго да е сред обектите на гнева им. След като бе една от ключовите фигури в отпечатването на повестта, разкрила съществуването им. Дори и да ги моли да му простят, понеже го е направил без капка зъл умисъл, те надали ще го изслушат. Какво ли можеше да бъде отмъщението на човечетата? Явно Тенго не можеше да знае отговора на този въпрос. Пак върна лентата в началото, сложи я в плика и го завря в едно от чекмеджетата си. Облече отново шлифера, нахлупи шапката и тръгна в дъжда към кварталното пазарче.

* * *

Комацу му се обади същата вечер след девет. И Тенго пак позна, че е той, още преди да беше вдигнал слушалката. Беше си легнал вече и четеше. Остави телефона да иззвъни три пъти, изсули се от леглото и седна на масата в кухнята да проведе разговора.

— Здравей, Тенго. Пиеш ли нещо?

— Не. Трезвен съм.

— Като чуеш за какво ти се обаждам, може и да ти потрябва да пийнеш нещо.

— Сигурно ще е нещо приятно.

— Абе, колкото до приятното, не съм съвсем убеден. Но все пак съдържа определена доза парадоксален хумор.

— Като разказ на Чехов.

— Точно така. Като разказ на Чехов. Чудесно казано. Коментарите ти винаги са точни и кратки, Тенго.

Тенго продължи да мълчи. А Комацу рече:

— Нещата взеха да стават леко проблематични. В отговор на молбата на професор Ебисуно полицията е започнала официално издирване на Фука-Ери. Съмнявам се, че ще е съвсем сериозно търсене обаче, понеже досега не е постъпило искане за откуп или нещо от този род. Подозирам, че ще го правят формално, просто за да не се изложат, ако наистина настъпи някакво развитие. Тоест да не излезе, че са стояли със скръстени ръце. Медиите обаче са захапали кокала и не щат да го пуснат. Получих вече няколко запитвания от вестниците. Разбира се, аз се правя, че нищо не знам. Така де, какво мога да им кажа на този етап? Предполагам, че вече им е ясна връзката между Фука-Ери и професор Ебисуно, както и революционното минало на родителите й. Тепърва ще заизлизат наяве още куп подобни факти. Проблемът е основно със седмичните списания. Техните разследващи журналисти на свободна практика, или каквото им викат там, ще започнат да се навъртат като акули, надушили кръв. Много ги бива в тоя занаят и като се вкопчат веднъж, не пускат. Нали с това си вадят хляба в крайна сметка. Голяма работа, че било проява на лош вкус или нарушавало нечии права на личен живот. Макар да се представят за „писатели“ като теб, Тенго, те са от съвсем различна порода. Нямат нищо общо с литературната кула от слонова кост, която ти обитаваш.