Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 98

— Не са го убили заради парите, нали? — бавно попита тя. Светлите му леденостудени очи се впиха в нея. — Искали са да вземат документите.

Той кимна.

Ани потръпна — стори й се, че Рейф е някъде много далеч, в спомените си се беше върнал с четири години назад във времето.

— Да. Документите бяха в дъното на цялата история.

— Намери ли мястото, където Тенч ги е заровил?

— Да. Всичко беше увито в мушама.

Ани мълчаливо чакаше Рейф да събере мислите си. Той все така се взираше в хоризонта.

— Правителственият архив свидетелстваше за финансовата помощ, която Вандербилт бе оказал на Конфедерацията.

Тя застина. Значи онези документи доказваха, че един от най-богатите мъже в Америка, ако не и най-богатият, беше извършил предателство.

— Железопътните линии са гръбнакът на армията — продължи Рейф със студен, далечен глас. — Колкото повече се е проточвала войната, толкова повече печелеше Вандербилт. Този човек е натрупал несметни богатства от смъртта. Личният архив на президента Дейвис включваше и дневник, в който той разсъждава за мотивите на Вандербилт и за последствията от проточването на войната, която според него вече е изгубила смисъла си. Дейвис е знаел, че войната е загубена, ала въпреки това я е продължавал с финансовата помощ на Вандербилт.

— Вандербилт е знаел за съществуването на този архив — прошепна Ани.

— Очевидно. Никое правителство не би си позволило да унищожи подобно важно доказателство, което би могло да бъде използвано по-късно, независимо от изхода на войната. И Вандербилт не би унищожил документи, които са му предоставяли такова огромно влияние.

— Може би е мислел, че архивът е изчезнал по-време на бягството или пък че самият Дейвис го е унищожил.

— След като президентът Дейвис бил пленен и хвърлен в затвора, той… — Рейф направи пауза, за да потърси подходящ израз. — … бил подложен на физически и психически изтезания. Вероятно са искали да разберат дали е знаел къде са документите. Но щом той не ги използвал като средство, за да се измъкне от затвора, станало ясно, че не разполага с тях. Вандербилт вероятно е изпитал истинско облекчение, като ги е сметнал за безследно изчезнали.

— Докато Тенч не е споменал за архива в присъствието на Уинслоу, който е бил доверено лице на Вандербилт.

— И вероятно е знаел за неговата важност.

— Може би той също е бил замесен в цялата история.

— Да.

Ани се взря в красотата на пролетния пейзаж. Слънцето грееше ярко. Конете кротко пасяха младата зелена трева, във въздуха се носеше свеж полъх. Изведнъж картината загуби реалните си очертания.

— Какво направи с документите?

— Изпратих парите на семейството на Тенч. Документите са в един банков трезор в Ню Орлийнс.

Ани рязко се изправи.

— Защо не ги използва, за да докажеш невинността си? — извика тя, обладана от гняв. — Защо не ги представи на правителството и не поиска Вандербилт да бъде наказан? Боже мой, та толкова хора са загинали по негова вина…

— Знам. — Той се обърна към нея. Лицето му бе мъртвешки бледо. — Брат ми загина в Колд Харбър през юни 64-а. Баща ми падна убит през март 65-а, отбранявайки Ричмънд.