Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 96

— Президентът Дейвис и охраната му оставили вагоните с парите в Сандърсвил, Джорджия, защото те ги забавяли прекалено много, и тръгнали към Тексас. Тенч бил в групата, останала при съкровището. Потеглили на юг към Флорида, за да не попаднат в плен. Трябвало да се срещнат с президента Дейвис на предварително уговорено място, когато ситуацията се поуталожи.

Рейф замълча. Откакто започна разказа си, не бе погледнал нито веднъж към Ани.

— Във вагоните освен парите имало и важни правителствени документи, както и някои лични вещи на Дейвис. Наближавали Гейнзвил, Флорида, когато чули, че президентът е хванат в плен. Всичко загубило смисъл и тъй като не знаели какво да правят с парите, ги разделили по равно помежду си. Всеки получил по две хиляди долара — след войната това бяха много пари. Тенч по някакъв начин се добрал до правителствените документи и до личния архив на президента Дейвис. Било го страх да не го спрат янките и да го претърсят, затова заровил парите и документите с идеята да дойде по-късно да ги прибере.

— Взел ли ги е?

Рейф поклати глава.

— Случайно се запознах с Тенч в Ню Йорк през 67 година. Беше дошъл за някакво събрание или среща, не знам точно. Аз бях там с… това няма значение.

С някоя жена, помисли си Ани, завладяна от пристъп на дива ревност. Погледна го смразяващо, ала той изобщо не се извърна към нея.

— Тенч срещнал друг негов приятел на име Били Стоун. Тримата отидохме в един клуб, напихме се и потънахме в спомени за доброто старо време. Към нас се присъедини още един мъж, казваше се Паркър Уинслоу. Той работеше за Корнелиус Вандербилт. Били Стоун се шашна, започна да го черпи и да го запознава с всички. Продължихме да се наливаме и да говорим за войната. Тенч им каза, че съм бил при Мозби, и те се съсипаха да ми задават въпроси. Не им разказах никакви подробности — и без друго повечето хора не вярваха на истината. Сетне Тенч заразправя какво е станало с хазната, каза им как е заровил дела си и архива на Дейвис и не ги е потърсил повече. Мислеше, че е настъпил моментът да иде до Флорида. Уинслоу попита колко хора знаят за документите и парите и дали някой друг знае къде са закопани. Вече ти казах, че Тенч бе пиян като кирка, прегърна ме през раменете и заяви, че старото му приятелче Маккей бил единственият човек освен него, който знаел къде са мангизите. Аз също се бях насвяткал, така че ми беше все тая дали знам или не знам къде е онова място. На другия ден, когато изтрезня, Тенч се притесни, че се е раздрънкал. Човек трябва да е откачил, за да разправя наляво и надясно, че има заровени пари, а Паркър Уинслоу бе чужд човек. Тенч изведнъж се разтревожи, начерта карта на мястото, където бе заровил парите и документите, и ми я даде. След три дни беше мъртъв.

Ани забрави за ревността.

— Мъртъв? — като в унес повтори тя. — Как така мъртъв?

— Мисля, че го отровиха — мрачно произнесе Рейф. — Ти си докторка, разбираш ги тия неща. От какво друго ще умре здрав прав младеж за минути?