Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 97
Линда Хауърд
Ани се замисли.
— Има най-различни бързо действащи отрови. Циановодородната киселина причинява смърт за по-малко от петнайсет минути. Арсеникът, напръстникът, самакитката, беладоната, ако се използват в достатъчно количество, също могат бързо да убият човек. Чувала съм, че в Южна Америка има отрова с мигновено действие. Но откъде знаеш, че Тенч е бил отровен? Може да е бил болен от нещо и да е умрял.
— Не съм сигурен, че са го отровили, просто предполагам. Намерих го мъртъв. Предната нощ не се бях прибирал в стаята си…
— Защо? — прекъсна го тя със смразяващ поглед. Нещо в гласа й го накара да се извърне към нея. Видя израза на лицето й и се смути. Прочисти гърлото си и каза:
— Няма значение. Влязох в стаята на Тенч и видях, че е мъртъв. Разбрах, че тая работа намирисва — имаше нещо подозрително в това, че той се разприказва и веднага след това умря. Както и да е, бързо напуснах стаята му. Когато слязох долу във фоайето, забелязах Паркър Уинслоу да крачи нагоре-надолу — той живееше в Ню Йорк, така че не му трябваше хотелска стая. Видя ме, ала не каза нищо. Щом се прибрах в моя хотел, забелязах, че някой е тършувал в стаята ми, но не липсваше нищо.
— Как разбра, че са влизали в стаята ти?
Рейф сви рамене.
— Някои неща не бяха на местата си. Набързо събрах багажа си и тъкмо щях да тръгвам, когато на вратата се почука и двама полицаи нахълтаха в стаята. Скочих през прозореца. На другата сутрин в един вестник прочетох, че ме обвиняват в убийството на Тенч Ф. Тилман, който бил
— Но защо някой ще стреля в убит човек? — учудено попита Ани.
Той я погледна мрачно. Очите му бяха стъклени.
— Ако половината му глава е отнесена от куршум, никой няма да заподозре, че е бил отровен.
— Така е, но не всеки може да борави с отрови. Трябва да знаеш какво да използваш и в какво количество.
— Точно така — мрачно каза Рейф и сви рамене. — Аз нямам никакви медицински познания и ако бе станало ясно, че Тенч е бил отровен, нямаше да могат да ми прикачат убийството. Предполагам, че някой е нахлул в стаята ми, за да ме убие, но мен ме е нямало; после забелязах Паркър Уинслоу, когото бих могъл да заподозра, така че са решили да маскират убийството на Тенч като разстрел и да ми го припишат. Не успяха да ме пречукат, затова ми прикачиха обвинение в убийство, така че бесилката не ми мърдаше. Не разбирам нищо от отрови, ала съм адски добър стрелец. На мене ми е все тая дали ме обвиняват, че съм го отровил или съм го застрелял — така и така ще свърша на бесилото.
— Добре де, за какво им е било да заплитат такива интриги заради някакви си две хиляди долара? Ти сигурно си предположил, че Тенч е бил убит заради парите, заровени някъде във Флорида. Нещо не ми харесва в тая работа, не е като да убиеш някого, за да го обереш веднага.
— И аз си помислих това, затова тръгнах към Флорида, за да видя какво точно е заровил Тенч на онова място. На всички гари дебнеха копои, затова се наложи да пътувам на кон. Имах предимството, че знаех точното място, а те не можаха да ме проследят.
