Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 99

Не беше ясно колко време щеше да продължи войната без финансовата помощ на Вандербилт; вероятно при Колд Харбър все пак щяха да бъдат водени битки, ала със сигурност сраженията нямаше да се проточат до април 65-а и баща му щеше да бъде жив. Рейф бе загубил семейството си по вина на този човек.

— Още една причина, за да го накараш да си плати — твърдо заяви Ани.

— Като узнах истината, направо откачих. Те надушиха следите ми във Флорида и бяха по петите ми. Заключих документите в един банков трезор под фалшиво име и оттогава все бягам.

— Но защо, Бога ми? Защо не използва документите, за да докажеш невинността си?

— Защото те не ми вършат работа. Търсят ме заради убийството на Тенч, не разбираш ли? Не мога да докажа, че Тенч е бил убит заради архива, не мога и да докажа, че не съм го убил.

— Очевидно е, че Вандербилт е в дъното на цялата работа. Той е обявил толкова голяма награда за главата ти. Поне с тези документи би могъл да го принудиш да отмени наградата и… може би да използва влиянието си и да издейства обвинението в убийство да бъде оттеглено.

— Шантаж. Мислил съм за това. Всъщност дори се опитвах на няколко пъти, но имах нужда от помощ. През цялото време ме преследваха — не можех да се добера до Ню Орлийнс. Помолих няколко души да ми помогнат — бавно изрече Рейф — и те всички бяха убити.

— И ти престана изобщо да опитваш. — Ани се взираше в него със сухи, горящи очи. Боляха я гърдите. Рейф е бил принуден да бяга и да се крие като диво животно цели четири години. Не само ловците на награди и съдиите го преследваха; Вандербилт сигурно имаше собствена армия, която вървеше по петите на ловците на награди и застрелваше всеки заподозрян, че е узнал тайната на Рейф. Това беше чудовищен капан. Ани се чудеше как Рейф е оцелял. Някой друг отдавна да е бил издебнат и застрелян, ала любимият й не беше който и да е. Той беше рейнджър, обучен да се крие и да напада от засада. Беше храбър, умен и хладнокръвен.

Рейф за сетен път доказа правилността на разсъжденията й, като се обърна и безизразно каза:

— Трябва да потегляме.

Той наложи най-бързото възможно темпо, като въпреки това продължаваше да внимава да не оставят следи. Искаше да се отдалечат от Силвър Миза, защото ако ги срещнеше някой местен човек, можеше да разпознае Ани. Ако беше сам, щеше да се движи още по-бързо, но Ани и кобилата й не бяха привикнали на продължително пътуване. Жребецът му бе здрав и мускулест от непрестанната езда, но кобилата бе яздена по-рядко и й трябваше време, за да стане по-издръжлива.

На Рейф му се искаше да разбере дали Атуотър е наблизо и колко ловци на награди се навъртат в околността. Треърн бе известна личност и присъствието му не можеше да остане незабелязано — лешоядите сигурно вече се бяха скупчили в очакване на плячката. Рейф искаше на всяка цена да избегне срещата с тях.

Опита се да се отърси от мрачното си настроение, но то тежеше на плещите му като каменна плоча. От години не бе разказвал на никого за Тенч и за изчезналия архив на Конфедерацията, от години избягваше дори да мисли за това. Цялото му внимание бе съсредоточено върху мисълта да оцелее, беше му омръзнало да предъвква събитията, превърнали го в човек извън закона. Ала при мисълта за извършеното предателство Рейф се възмути толкова силно, че дори се изненада от дълбочината на чувствата си. Няколко пъти се бе срещал с Джеферсън Дейвис в Ричмънд, невероятната почтеност и изключителният интелект на този мъж го смайваха. Рейф не беше привърженик на робството, семейството му не бе притежавало роби, но той подкрепяше идеята за автономност на отделните щати и правото им на самостоятелни решения. Бе готов да защитава родния си край — Вирджиния. Президентът Дейвис го караше да се чувства така, както вероятно са се чувствали американските революционери преди едно столетие, сякаш и той се бореше за подобна велика цел — създаването на нова суверенна нация. Като удар в гърба му бе подействало разкритието, че Дейвис е признал каузата си за загубена и въпреки това е приел финансовата помощ на богаташите и е продължил войната в името на тяхното обогатяване.