Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 82

— Има и нещо друго, което няма да можеш да практикуваш там.

— Какво е то? — с жив интерес попита Ани.

— Ей това. — Той плъзна ръката й надолу под одеялото и постави пръстите й върху члена си. Сякаш го удари ток, цялото му тяло потрепери и дъхът му излезе със свистене от гърдите.

Ани сякаш замръзна. Като че ли изобщо не дишаше. Беше хем уплашена, хем очарована. Усети как дебелият пенис пораства и се втвърдява под пръстите й. Бързо преодоля изумлението и започна да се наслаждава на топлото и твърдо нещо, в което сякаш пулсираше самостоятелен живот. Пръстите й погалиха дебелата закръглена глава, сетне се плъзнаха надолу към едрите отпуснати тестиси. Ани ги обхвана в шепата си, наслаждавайки се на меката и хладна кожа. Усети как се втвърдяват и се прибират към тялото. Тя бе така погълната от заниманието си, че забрави първоначалното слисване.

Тялото на Рейф се гърчеше върху одеялото, кръвта в жилите му кипеше. Бе толкова възбуден, че не можеше да мисли. Знаеше си, че трябва да устои на изкушението, знаеше, че горещите й ласки по члена му ще разпалят неудържима страст. Тъмен воал падна пред погледа му, щом усети, че оргазмът наближава. Рязко се отдръпна и изстена дрезгаво:

— Спри!

Стихията на желанието му я порази, сетне Ани осъзна невероятната власт, която бе придобила над него. Дари го с прелестна усмивка и прекара пръсти по голото му тяло, Рейф конвулсивно потръпна като жребец.

— Вземи ме! — нежно прошепна гласът й, а той само това и чакаше. С едно-единствено светкавично движение се озова върху нея. Ани повдигна таза си, за да приеме пулсиращия му член, мощният тласък я разтърси цялата, ала мисълта, че ще му достави неописуемо блаженство, пропъди болката. Членът му достигна дълбините й, Рейф свърши с изпънато като струна тяло и безжизнено се отпусна върху нея.

Не му достигаше въздух, сърцето му биеше лудешки. О, Боже, нямаше ли най-сетне да престане да я желае толкова силно, имаше чувството, че ще умре от копнеж. Очакваше, че след като насити жаждата си, страстта няма да го измъчва така зверски, но всеки път възбудата го докарваше до лудост.

Страх го беше, че желанието по Ани ще притъпи бдителността му и ще забави реакциите му. О, по дяволите, чувстваше се като пленник на любовта си. Трябваше да я върне в Силвър Миза и да напусне това проклето място, ала той бе изчакал да ги затрупа снегът. Добре беше запланувал да я съблазни, само че, докато насищаше сексуалния си глад, и той самият бе паднал в капана. Не му се мислеше за бъдещето, целият му живот сякаш се състоеше от тези няколко дни, които щеше да прекара с Ани в мрака на колибата.

Дните идваха и си отиваха — взаимното им привличане се усилваше и ги обвиваше с чувствен воал. На Ани й се струваше, че прекарва повече време гола, отколкото облечена; дори и през деня те лежаха с преплетени тела на постелята — или току-що бяха правили любов, или тъкмо започваха. Денят и нощта се сливаха, понякога се чудеха дали е утрин или вечер. Бе дотолкова свикнала да усеща члена му вътре в тялото си, че когато не се любеха, сякаш някаква част от нея й липсваше.