Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 81
Линда Хауърд
— Не твърдя, че бях нещо особено в тая област. Баща ми беше съдия и аз реших да тръгна по стъпките му. — Мозби също бе юрист, двамата бяха прекарвали цели вечери, спорейки за различни тънкости в тълкуванията на законите. Рейф знаеше, че никога интересът му към правото не е бил достатъчно голям, за да направи блестяща кариера като юрист. Просто бе научил доста неща покрай баща си. Разсеяно смъкна ръката на Ани надолу към гърдите си и прокара пръстите й по зърното си. То се втвърди веднага от топлото, пронизващо докосване.
Ани с интерес наблюдаваше как плоското зърно се уголемява и изпъква като нейните и се питаше дали това му доставя удоволствие. Рейф сложи ръката й върху другото зърно и то се втвърди. Започна да движи ръката й върху гърдите си бавно и разсеяно.
Тя въздъхна.
— Не мога да си те представя като адвокат.
— Аз също. Когато започна войната, разбрах, че ме бива за съвсем други неща.
— За какви неща?
— За бой — простичко отвърна Рейф. — Бях страхотно добър войник.
Ани не се и съмняваше.
— Каза ми, че си служил в кавалерията.
— Да, за малко бях при Джеб Стюарт в Първи вирджински полк. Там служих до 63 година.
— А после къде отиде?
— Присъединих се към рейнджърите.
Думата я озадачи за момент, спомни си за „Тексас Рейнджърс“, но това бе нещо съвсем друго. По време на войната думата „рейнджър“ се носеше от уста в уста, но това беше преди повече от шест години и събитията бяха избледнели в паметта й.
— Кои рейнджъри?
— На Мозби.
Ани остана като гръмната. Мозби! Полковникът бе легендарна фигура, за него се носеха страхотни слухове. По това време тя бе изцяло погълната от учението си, ала и до нея бе достигнала мълвата за Мозби и дяволски смелите рейнджъри. Те не се биеха като другите войници: бяха майстори на засадата, атакуваха внезапно и после сякаш потъваха вдън земя — никой не можеше да ги плени. Ани не можеше да си представи Рейф като трезвомислещ уравновесен адвокат, ала поведението му напълно се вписваше в образа на смел боец.
— Какво прави след войната?
Той сви рамене
— Скитах нагоре-надолу. Баща ми и брат ми загинаха по време на войната, така че нямаше при кого да отида. — В душата му нахлуха горчиви спомени и той замълча. Ръката на Ани галеше гърдите му и Рейф се съсредоточи върху възбуждащите усещания. Зърната му бяха напрегнати и тръпнещи. Ани никога не бе докосвала члена му, той затвори очи и си представи как нежната й ръка го обхваща. О, Боже! Ще полудея от желание!
— Ако можеше, щеше ли да се върнеш в родния си край?
Рейф се замисли над въпроса й. Доста време бе прекарал на Запад, без да се съобразява с ничии правила освен със своите собствени; бе свикнал с необятните простори и свободата; животът на Изток вече му се виждаше прекалено цивилизован и изпълнен с условности. Чувстваше се като диво животно, което не иска да бъде опитомявано.
— Не. Нямам работа там. А на теб липсва ли ти животът в големите градове?
— Липсват ми удобствата, но професията е най-важна за мен, а на Изток не мога да я практикувам.
Най-сетне Рейф се поддаде на изкушението и тихо каза: