Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 48

— Ужасни ли? — Той се замисли над реакцията й и причините за нея. Не бе очаквал от една лекарка подобно старомодно отношение към нещо съвсем естествено и толкова хубаво. Не мислеше като „джентълмените“, че жените трябва да бъдат държани в пълно неведение относно секса. Рейф стигна до извода, че Ани или е била изнасилена, или е още девствена, и най-сигурният начин да се добере до истината бе да я попита. Искрено се надяваше да е девствена, защото мисълта, че някой може би се е гаврил с тялото й, го разяри.

— Девствена ли си, скъпа?

— Моля? — Гласът й прозвуча пискливо и безпомощно.

— Девствена ли си? — попита отново той и нежно погали корема й. — Някой друг…

— Много добре знам какво ме питаш! — рязко го прекъсна тя, за да не чуе думите, които щяха да последват. — Разбира се, че съм… а-а-а… девствена.

— Защо пък трябва да се разбира? Скъпа, ти си на двайсет и девет години, не си шестнайсетгодишна росна капчица. Малко са жените, дето никога не са пускали мъж в кревата си — не е задължително да се жениш, за да правиш любов.

Медицинската й практика потвърждаваше думите на Рейф, ала нейното отношение към тази тема бе друго.

— Не знам за другите жени, но аз никога не съм правила… това.

— А искала ли си?

Тя отчаяно се опита да се извърти, да се изкопчи, ала ръката му притисна стомаха й и я задържа. Ани безсилно обърна главата си на другата страна.

— Не. Не истински.

— Не истински ли? — повтори той. — Какво значи това? Искала ли си или не си искала?

Беше й трудно да диша; въздухът бе горещ и плътен, наситен с тръпчивия аромат на кожата му. Ани не можеше да се преструва, затова реши да сложи край на неудобните настойчиви въпроси.

— Като лекар познавам подробностите на половия акт, виждала съм голи мъже и съм мислила за този природен процес.

— И аз мисля за този природен процес — прекъсна я той. — Май че това е единственото нещо, за което мога да мисля, откакто те видях за първи път. Беше ми адски зле, едвам се държах на краката си, ала умирах от желание да ти бръкна под полата. Разумът ми ме съветва да те не докосвам, да те върна в Силвър Миза след няколко дни и да сложа край на тази история, ала истината е, че давам десет години от живота си, за да почувствам голото ти тяло под себе си. Цели два дни изгарям от копнеж по тебе, Ани.

Сладостно облекчение я заля при тия думи. Значи и той бе подвластен на онази стихия, надигнала се в душата й при първата им среща. Всяко докосване до него, дори и когато го лекуваше, й доставяше невероятно удоволствие. Докато я целуваше, Ани мислеше, че сърцето й ще се пръсне. И тя искаше повече. Искаше да лежи гола в прегръдките му и да опознае неща, за които само бе чувала. Кожата й бе гореща и чувствителна, коремът й пулсираше, някаква сила сякаш я дърпаше към него. Беше почти гола, сигурно от това чувството за топлина ниско долу в слабините й се усили, Ани усети влага между бедрата си, о, Боже, той трябва само да вдигне ризата и да…

Да, искаше го. Но да му се отдаде, да отстъпи на първичните си пориви щеше да бъде най-голямата грешка в живота й. Той е престъпник, който скоро ще изчезне безследно; щеше да бъде пълна глупачка, ако поеме риска да зачене незаконно дете — това щеше да я съсипе.