Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 47

След около пет минути тя започна да се върти, за да раздвижи схванатите си рамене. Рейф я прихвана и полека я обърна на гръб.

— Казах ти, че така ще ти е по-удобно, ама нали си инат…

Тя пое дълбоко дъх и се отпусна.

— Благодаря ти, че не ме завърза снощи — прошепна тя. — Нямах представа какво значи това — Колко странно, всъщност той бе проявил милосърдие, като я накара да се съблече.

— Откъде ли пък ще имаш представа?

— Но ти имаш.

— Неведнъж са ме държали вързан, пък и аз съм омотавал въжета около доста хора през войната

— За Севера или за Юга си се сражавал? — Южняшкият му акцент бе достатъчно красноречив, но войната бе разделила много семейства, дори цели градове, така че нищо не можеше да се каже със сигурност.

— За Юга, за Вирджиния. Там беше домът ми.

— В кои войски си служил?

— В кавалерията. — Това горе-долу отговаряше на истината, макар че легендарната бойна група на Мозби бе участвала в какви ли не операции. Обкръжи ги огромен брой съюзнически войски, изпратени да ги унищожат, успяха да отблъснат част от тях, други взеха в плен. Съюзническата армия отстъпи. Мозби измъкна хората си от капана.

Рейф се вслуша в равномерното й дишане, Ани скоро щеше да заспи. Устните й прошепнаха „Лека нощ“.

Коремът му пулсираше от желание, идеше му да псува раните си и проклетия случай, който го бе срещнал с нея. Представи си как тя му пожелава „Лека нощ“, сладостно отмаляла след любов. Всяка нейна дума, всяко нейно движение възбуждаха страстен копнеж у него. Истинско чудо щеше да бъде, ако се въздържеше още няколко дни. Непрекъснато си представяше как прави любов с нея.

— Целуни ме за лека нощ — прошепна Рейф с подрезгавял от желание глас и усети как мускулите й се стягат.

— Не бива да го правим.

— Една целувка е нищо, скъпа, в сравнение с огромното ми желание да те съблека гола.

Ани потръпна от грубия му тон. Усети, че той също е напрегнат, ала по друга причина. Тялото му излъчваше горещи вълни, които я обливаха цялата, ала това не бе топлината на треската. Изведнъж тя реши, че Рейф е искрен, макар че й беше трудно да повярва на мъж, който я бе отвлякъл.

— Само една целувка ли искаш?

— Не, по дяволите, искам много повече! — сопна се той. — Но ще мина и с една целувка, щом не щеш да ме пуснеш между краката си!

Тя застина като ударена от гръм.

— Аз не съм курва, г-н Маккей!

— Не чукането прави жените курви — грубо отвърна той, изтървал нервите си, — а вземането на пари за тая работа!

Думите му сякаш я шибнаха с камшик. Бе чувала подобни оскърбления, когато й се налагаше да се грижи за закъсали проститутки, ала не бе й помисляла, че някой ще произнесе такава мръсотия в лицето й. Ани се сгърчи от обида, а сърцето й щеше да изхвръкне от гръдния й кош. Един мъж не си позволява да говори така на жена, която уважава; значи той си мисли, че аз…

Рейф плъзна ръката си по стомаха й. Сякаш огън я опари. Започна да диша на пресекулки. Пръстите му я галеха с леки кръгообразни движения.

— Успокой се, Ани, няма да те изнасиля!

— Защо тогава каза онези ужасни неща? — едва доловимо попита тя.