Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 46

Рейф се обърна и веднага разгада мислите й.

— Тази вечер ще се наложи да те вържа — каза той, колкото се можеше по-меко.

— Да ме вържеш? — повтори тя и ръцете й се впиха в одеялото.

Рейф кимна към влажните дрехи, проснати на пода.

— Нямам намерение да спя върху купчина мокри дрехи. Щом не мога да държа дрехите ти далеч от теб, ще трябва да държа теб далеч от тях.

Предишната вечер тя самата му бе предложила да я завърже, за да не се съблича, а сега щеше да бъде хем гола, хем вързана. Не я притесняваше толкова фактът, че ще бъде завързана, колкото мисълта, че ще трябва да се раздели с одеялото. Добре поне, че ризата му бе достатъчно дълга и скриваше тялото й до коленете, ала все пак под нея Ани беше съвсем гола.

Рейф развърза въжето, което придържаше одеялото към талията й, и тя усети как спасителното прикритие бавно се смъква надолу. Стисна зъби и не помръдна. Колкото по-бързо й вържеше ръцете, толкова по-скоро щеше да легне и да се завие. Унижението ще свърши по-бързо, ако не протестира.

Рейф разви ръкавите на ризата и покри китките й с маншетите, за да предпази нежната кожа от триене в грубото въже. Тя стоеше напълно неподвижна, с широко отворени очи, вперени в празното пространство. Мъжът доближи ръцете й, омота въжето около китките и сръчно го завърза по средата. Опита здравината на възела и хлабавината на въжето около китките, преди да пусне ръцете й. Тя машинално опъна китките си настрани, за да се увери, че наистина е вързана. Въжето бе плътно прилепнало, без да е впито, а възелът бе здрав.

Рейф чевръсто изу ботушите си, разкопча кобура, опъна одеялата и каза:

— Лягай!

Ани тромаво коленичи — вързаните ръце й пречеха — и някак си успя да легне на дясната си страна. С ужас усети, че докато се е мъчела да се намести върху постелята, ризата й се е вдигнала нагоре, трескаво се опита да я смъкне, ала не можа. Усети как голият й задник настръхва от студения въздух. О, Боже, наистина съм гола! Тя понечи да се надигне, за да се увери напълно в позора си, ала в този момент Рейф се отпусна до нея и метна одеялото отгоре. Силното му тяло се притисна към гърба й, а ръката му обхвана талията й.

— Знам, че не ти е удобно — прошепна дрезгавият му глас в ухото й. — Ако искаш легни по гръб — може би ще се чувстваш по-добре.

— И така ми е добре — промълви тя, а очите й се мъчеха да прогледнат в мрака. Ръцете й вече я боляха, макар че Рейф бе направил всичко възможно, за да облекчи положението й.

Мъжът вдъхна дълбоко свежия аромат на косата и кожата й и усети как мрачното му настроение се изпарява. Привлече я към себе си и пъхна дясната си ръка под главата й. Чувстваше мекотата на женското тяло, закръглеността на малкия й задник. Дали бе усетила, че ризата се бе плъзнала нагоре, докато лягаше, и той бе мярнал белотата на бедрата й. Членът му бе болезнено твърд, ала това бе най-приятната болка.