Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 45

— Не искаш ли да се омъжиш и да имаш деца? Мисля, че ще можеш да се грижиш за семейството си и въпреки това да упражняваш професията си.

Тя плахо се усмихна, сетне срамежливо извърна погледа си към огъня.

— Не съм и помисляла да се омъжвам. През цялото време мислех само как да стана лекар и гледах да науча колкото се може повече. Исках, да замина за Англия на стаж при д-р Листър, само че не можех да си го позволя и затова сама съм се учила на много неща.

Рейф бе чувал за д-р Листър, известен английски хирург, осъществил истинска революция в медицината с въвеждането на антисептичните методи, рязко намалили броя на умрелите от инфекция. Маккей бе видял твърде много хирургически операции на бойното поле и осъзнаваше важността на тези нововъведения, пък и собствените му патила с възпалените рани го доказваха

— Ето че вече си добра лекарка. Не мислиш ли да си потърсиш мъж?

— О, не. Кой ли ще се ожени за докторка, пък не съм и в първа младост. Догодина ставам на трийсет — стара мома съм вече, а мъжете предпочитат млади момичета.

Той се засмя и каза:

— Откакто навърших трийсет и четири, двайсет и деветгодишните ми се виждат направо деца. — Рейф не бе успял да определи възрастта й до този момент; беше доста изненадан, че тя без заобикалки му каза на колко години е, тъй като по правило жените, прехвърлили двадесетте, отбягваха този деликатен въпрос. Ани имаше уморен и отруден вид, та изглеждаше по-възрастна, ала кожата й бе нежна и гладка като на бебе и твърдите й гърди стърчаха като момичешки. Тази мисъл предизвика пареща възбуда в слабините му и той неспокойно се размърда. Рейф бе виждал гърдите й само през ризата и изгаряше от желание да ги помилва, да види цвета на зърната им и да почувства сладкия им вкус.

— А ти бил ли си женен? — попита го тя и вниманието му отново се върна към разговора.

— Не, бях зает с други неща. — Беше двайсет и четиригодишен и тъкмо започваше да мисли за предимствата и сигурността на брака, когато започна войната. Последвалите четири години, когато се сражаваше в бойната група на Мозби, го закалиха и превърнаха в истински мъж. Баща му почина през зимата на 1864 година и щом войната свърши, Рейф пое по широкия свят, тъй като вече нямаше при кого да се върне. Може би щеше да се установи някъде, ако през 1867 година в Ню Йорк не бе налетял на Тенч Тилман. Горкият Тенч, така и не разбра каква страшна тайна крие, но все пак добре, че загина, преди да научи истината за предателството.

Мрачни спомени нахлуха в душата на Рейф. Помъчи се да ги отпъди, за да не заразява Ани с лошото си настроение.

— Хайде да лягаме — промълви той, обзет от нетърпение да я почувства в обятията си. Може би топлината, излъчвана от тялото й, щеше да разсее мрачните му мисли. Рейф стана и сложи дърва в огъня.

Ани се изненада от внезапната смяна в настроението му, защото си мислеше, че разговорът бе приятен и за двамата, ала не каза нищо и покорно се надигна. В този момент се сети, че е увита в една от завивките им и колкото и да й е неприятно, ще трябва да се раздели с одеялото. Застина на мястото си и впери умоляващ поглед в него.