Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 149

Рейф погледна към писмото и попита без заобикалки:

— Какво пише вътре?

— Г-н Вандербилт притежава страшно много пари, капитан Маккей. Той може да бъде победен само с още повече пари. Г-н Морган може да го направи. Той е млад човек с много строги морални възгледи и отличен бизнесмен, който изгражда банкова империя, която би могла да ограничи влиянието на Вандербилт. В писмото описах ситуацията на г-н Морган и го помолих за съдействието му, което съм убеден, че няма да ви откаже.

Ани въздъхна, когато Рейф й съобщи, че заминават за Ню Йорк.

— Много е възможно бебето да се роди в някой влак — хапливо рече тя. — Или на параход.

Той я целуна и погали корема й. Нямаше възможност да бъде добър съпруг, влачеше я из цялата страна точно когато тя най-много се нуждаеше от спокойствие и почивка.

— Обичам те! — тихо промълви Рейф.

Тя се отдръпна назад и го погледна с тъмните си, разширени от изненада очи. Сърцето й затупка лудо, тя притисна ръка към гърдите си и прошепна:

— Моля?

Рейф прочисти гърлото си. Не беше мислил да й казва, че я обича, думите сами бяха излезли от устата му. Не подозираше колко разголен и уязвим ще го накара да се почувства това кратко изречение, колко неуверен в себе си. Тя се бе омъжила за него, ала всъщност нямаше друг избор, защото очакваше дете.

— Обичам те! — повтори Рейф и задържа дъха си.

Сияйна усмивка грейна на бледото й лице.

— Аз… аз не знаех — прошепнаха устните й, тя се хвърли в прегръдките му и се вкопчи в него така, сякаш никога нямаше да го пусне.

Буцата в гърлото му изчезна и той си пое дъх. Занесе я до леглото, положи я предпазливо на него и легна до нея.

— И ти би могла да ми кажеш тези думи — настоя Рейф. — Никога не си ги изричала.

Цялото й лице се озари от усмивка.

— Обичам те!

Нямаше дълги обяснения, обещания и клетви, само тези прости думи, но те им стигаха. Лежаха дълго и се наслаждаваха на близостта си. Главата на Ани лежеше на рамото му и Рейф се усмихваше. Може би още онази първа нощ, когато я бе накарал да легне на одеялото и да сподели топлината на тялото му, когато я бе пожелал страстно, въпреки че беше болен, може би още тогава предчувстваше, че един ден тя ще означава за него повече от всичко друго на света.

След седмица тримата седяха в богато обзаведения кабинет на Дж. П. Морган в Ню Йорк Сити — мястото, където преди четири години бе започнало всичко. Морган потупваше с длан писмото от Джеферсън Дейвис и си мислеше за това, че любопитството кара хората да вършат странни неща. Разбра още от самото начало, че тези хора ще го молят за услуга, и тъкмо понечи да ги отпрати, когато секретарят му съобщи, че те носят писмо от бившия президент на Конфедерацията. Този факт заинтригува Морган и той реши да ги приеме. Защо му бе писал Дейвис? Никога не се бяха срещали, Морган не одобряваше политическите дейци на Юга, ала авторитетът на бившия президент беше невероятен. Банкерът смяташе честността за най-ценната добродетел.