Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 151

Морган усети намека.

— Няма да ви отнемем много време, сър. Разрешете да ви представя федералния съдия-изпълнител Ноа Атуотър и г-н и г-жа Рафърти Маккей.

Федерален съдия-изпълнител? Вандербилт впи поглед в по-възрастния мъж — доста неприятна личност. Банкерът реши, че не заслужава особено внимание.

— Хайде да пристъпим към същността — нетърпеливо каза той.

Четиримата го наблюдаваха внимателно; Ани се учуди защо той изобщо не реагира, когато Морган спомена името на Рейф. Човек, похарчил цяло състояние, за да се опита да улови и да убие някого, със сигурност трябва да си спомня името на набелязаната жертва.

Морган безмълвно постави документите върху писалището на Вандербилт. Не бяха оригинали, а заверени копия. Целта бе комодорът да разбере, че те разполагат с необходимата информация.

Вандербилт пое първата страница с неприкрито отегчение. Само след секунда разбра какво чете и погледът му се плъзна по лицата на Морган и Атуотър. Изпъна се като струна в креслото.

— Разбирам. Колко искате?

— Това не е шантаж — отвърна Морган. — Парите не са нашата цел. Правилно ли разбрах, че името на г-н Маккей ви е непознато?

— Разбира се — процеди Вандербилт. — Откъде накъде трябва да го знам?

— Защото вече четири години се опитвате да го убиете.

— Не съм и чувал за него. Защо ще искам да го убия? Какво общо има той с документите?

За момент Морган спря погледа си върху лицето на стареца. Вандербилт дори и не се опита да отрече фактите в архива.

— Вие сте предател — тихо изрече той. — Заради тези документи могат да ви разстрелят.

— Аз съм бизнесмен. Спечелих от тази сделка. Това тук — той посочи хартиите — е нищожна сума в сравнение с печалбите ми. Нямаше никаква опасност Северът да загуби войната, г-н Морган.

Разсъжденията на Вандербилт вбесиха Рейф, той изгаряше от желание да удари банкера с юмрук в лицето.

Морган точно предаде събитията от последните четири години. Очите на Вандербилт мятаха искри ту към Рейф, ту към Атуотър. Ани разбра, че го е страх да не го арестуват. Щом Морган завърши разказа си, комодорът раздразнено заяви:

— Не разбирам за какво говорите. Аз нямам нищо общо с всичко това.

— Не знаехте ли, че документите не са били загубени и г-н Тилман е знаел местонахождението им?

Вандербилт гневно го изгледа.

— Уинслоу ми съобщи това. Казах му да се заеме със случая. Предположих, че се е справил, защото оттогава не е ставало дума за документите.

— Уинслоу. Предполагам, че става дума за Паркър Уинслоу, нали?

— Да. Той е мой помощник.