Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 142

Рейф изглеждаше много сериозен, черната брада му отиваше. По време на цялата церемония Ани крадешком му хвърляше възхитени погледи. Хубаво би било баща й да беше доживял този момент и Рейф да не беше в обвинен в убийство с цяла армия преследвачи зад гърба си, ала и така беше щастлива. Спомни си ужаса, който изживя, когато Маккей я отвлече от Силвър Миза, и се учуди колко много се промениха нещата през изминалите няколко месеца.

Сватбената церемония приключи, пасторът и съпругата му ги поздравиха с грейнали лица, Атуотър крадешком избърса очите си, а Рейф я целуна силно и страстно. За миг тя се почувства неудобно, но какво пък вече беше омъжена жена! Всичко бе станало толкова лесно.

След около две седмици пристигнаха в Остин и отседнаха в един хотел под фалшиви имена. Рейф настани Ани в леглото и начаса измъкна Атуотър навън. През изминалите от сватбата им две седмици силите на Ани непрекъснато отслабваха, ставаше й лошо и й се гадеше не само сутрин, но и през деня. Успяваше да поеме съвсем малко храна и дори и джинджифиловият прах, който вземаше, не можа да успокои стомаха й.

— Ще трябва да продължим с влак — каза Рейф. — Тя не може повече да язди.

— Знам. И аз се тревожа за нея. Тя е лекар — какво мисли по този въпрос?

— Каза, че никога повече няма да потупва бременните жени по рамото и да им разправя, че искаш ли да имаш бебе, трябва да изтърпиш да ти е лошо. — Ани бе погледнала с чувство за хумор на нещата, но не и Рейф. Тя се топеше пред очите му.

Атуотър се почеса по главата.

— Можем да я оставим тук и да отидем само двамата в Ню Орлийнс.

— Не! — Рейф беше непреклонен. — Разбере ли някой, че съм се оженил, тя ще изпадне в същото безизходно положение като моето. Ще бъде още по-застрашена, защото не знае да се защитава.

Атуотър погледна надолу към кобура, висящ на бедрото на Рейф. Беше му върнал оръжията с обяснението, че двама въоръжени мъже са два пъти по-добри от един. Ако някой можеше да защити Ани, това беше само този мъж.

— Добре — съгласи се той. — Ще пътуваме с влак.

Може би физическото изтощение от продължителната езда бе причината Ани да се чувства толкова зле, защото още на следващия ден тя се посъвзе, въпреки люлеенето на влака. Отначало се възпротиви срещу новия начин на пътуване, защото знаеше, че Рейф е решил да продължат с влак заради нея, но той както винаги бе непоклатим като гранитна стена. Атуотър купи пудра за лице („Дяволски унизително е за един мъж да купува подобно нещо. Извинете ме, госпожо.“), с която Рейф направи брадата си сива. С малко пудра по косата над слепоочията изглеждаше много изискан. Ани го наблюдаваше с мисълта, че той ще изглежда така след двайсет години.

За първи път се намираше в Ню Орлийнс, но бе прекалено напрегната, за да може да оцени разнообразните прелести на Града на полумесеца. Отседнаха в хотел, но бе прекалено късно и Рейф не можа да отиде в банката за документите. Пътуването с влак също бе уморително, така че вечеряха в хотела и се оттеглиха в стаите си.