Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 140

Лицето на Атуотър се обтегна, устните му се изкривиха в кисела усмивка. През цялото време предчувстваше, че ще настъпи моментът, когато ще трябва да повярва на Маккей, ала все пак си мислеше, че престъпникът ще му се измъкне при първа възможност и пак ще трябва да го гони. Но преди малко Маккей не само че не избяга, а дори спаси живота му. Значи историята му отговаряше на истината. За Атуотър разследването бе завършило. Маккей не беше лъжец и убиец. Бяха му лепнали фалшиво обвинение в убийство и цели четири години го преследваха като див звяр заради онзи архив. Съдията бе твърдо решен да се бори за справедливост.

— Май ще трябва да ти повярвам — измърмори той.

— Ще трябва — съгласи се Рейф.

Влязоха в хотела, качиха се по стълбите и минаха на пръсти покрай стаята на Ани, за да не я събудят. Атуотър наля вода в един леген, натопи кърпата и започна да мие раната си.

— Адски ме боли главата — оплака се той. След минута добави: — Кучият му син знаеше кой си. Опита се да произнесе името ти. Защо тогава стреля по мен?

— Сигурно е искал да те пречука, за да прибере наградата. Може и да те е разпознал.

Атуотър изсумтя.

— Добре, че не можа да каже името ти на висок глас. — Съдията отиде до огледалото. — Мисля, че кръвта спря, но главата ми ще се пръсне от болки.

— Ще доведа Ани — заяви Рейф.

— Няма нужда освен ако не може да облекчи главоболието.

— Може — със странен израз на лицето каза Маккей и хвана дръжката на вратата. — Ще наредя да ни донесат топла вода да се окъпем. Нямам намерение да се женя мръсен и вонящ на пот. Ще дойдете ли с мен?

Атуотър въздъхна и поклати глава.

— Не държа — каза той и погледите им се срещнаха съзаклятнически.

Рейф се разпореди за топлата вода и отново се качи на горния етаж. Ани все още спеше, когато влезе в стаята й, и той спря до леглото, за да й се полюбува. Неговото дете растеше в това крехко тяло и вече отнемаше от силата му. Бе готов да я носи на ръце през следващите осем месеца. По-точно седем месеца и половина, защото бяха изминали точно шест седмици, откакто напуснаха индианския бивак. Шест седмици, откакто се любиха за последен път.

Замисли се за измененията, които щяха да настъпят в тялото й през следващите месеци, и го обзе отчаяние, защото може би нямаше да ги види. Коремът й щеше да се закръгли, гърдите й да натежат. Рейф усети възбуда и бегла усмивка заигра по устните му. Порядъчните мъже не закачат жените си, докато са в положение, но той не се смяташе за порядъчен.

Скоро щяха да качат топлата вода, а Ани преди това трябваше да се погрижи за Атуотър, затова Рейф се наведе над нея и почна да я буди. Тя изсумтя и отблъсна ръката му. Той я разтърси отново.

— Събуди се, скъпа. Атуотър претърпя злополука и има нужда от помощта ти.

Ани с мъка отвори слепените си клепачи и скочи от леглото. Рейф я прегърна и изпита огромно удоволствие.

— По-полека, скъпа — прошепна той. — Куршумът само го одраска, но има много силно главоболие.

— Какво ви се случи? — Тя отметна косата си назад и посегна към чантата си. Рейф я изпревари и я вдигна.