Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 141

— Рани го случаен куршум. Не е сериозно. — Не искаше да я тревожи.

Влязоха в съседната стая. Ани накара Атуотър да седне на един стол и внимателно прегледа раната му.

— Съжалявам за безпокойството, което ви причиних, госпожо — любезно се извини съдията. — Просто ме цепи страхотно главоболие. Мисля, че едно уиски ще ме оправи.

— Няма — възрази Рейф. — Ани, сложи си ръцете на главата му.

Тя го погледна смутено, защото се чувстваше неловко. Все още не беше напълно убедена в свръхестествените си способности. Въпреки това се подчини и внимателно постави ръцете си върху главата на Атуотър.

Рейф съсредоточено наблюдаваше лицето на съдията. Отначало той изглеждаше озадачен, сетне заинтригуван, а най-накрая блажено се отпусна и затвори очи.

— Не знам какво направихте с мен, госпожо — въздъхна Атуотър, — ала главоболието ми премина.

Ани погледна ръцете си и започна да ги разтрива. Значи любимият й излезе прав — тя наистина притежаваше някаква необяснима сила.

Рейф я прегърна през кръста.

— Сватбената церемония ще се състои в шест часа — обяви той. — Купих ти нова рокля, а преди това ще можеш да вземеш топла вана.

Ани се усмихна и възкликна очарована:

— Истинска вана! Какъв разкош!

— Истинска топла вана!

Рейф взе дисагите си и пакета с роклята на Ани — Атуотър не се помръдна, нито каза нещо. Наместо това се усмихна блажено и докосна раната си, която сякаш бе заздравяла.

Ани гледаше ту дисагите, ту Рейф. Нещо се бе случило, докато е спала.

— Рейф, кажи ми какво стана в града? — нетърпеливо попита тя, когато се върнаха в нейната стая.

— Когато стреляха по Атуотър, аз не се опитах да избягам. — Той й представи нещата по най-простия възможен начин. — Той реши, че може да ми има доверие.

— Няма ли да те връзва повече? — Изразът на лицето й показваше колко много се е измъчвала заради него по време на цялото пътуване.

— Няма. — Той се протегна да я погали по косите и точно в този момент някой почука на вратата. Рейф отвори и две момчета внесоха тежката вана. Други две наляха вода вътре. След малко се върнаха с кофи гореща вода и ваната бе готова.

— Струва шейсет цента, господине — каза по-голямото момче и Рейф плати.

Ани започна да се разкопчава, веднага щом вратата се захлопна. Рейф я гледаше жадно, погледът му се плъзна от закръглените гърди към меката извивка на ханша. Ани влезе във водата със сладострастна въздишка, спусна клепачи и се облегна назад.

Толкова бързаше, че забрави сапуна. Рейф го измъкна от дисагите и го пусна във водата. Ани отвори очи и му се усмихна нежно.

— Това е рай — прошепна тя. — Много по-добре е от студените потоци.

Рейф прекрасно си спомняше някои от тях. Възбудата му бе нетърпима. Той трескаво се разсъблече, като си мислеше какъв чудесен спомен ще запази от тази топла вана.

Докато влизаше при нея във водата, Ани хвърли един поглед на леглото.

— Довечера ще спим заедно в това прекрасно легло — обеща й той.

Ноа Атуотър, федерален съдия-изпълнител, предаде булката на грижите и закрилата на новоизпечения съпруг. Ани сякаш сънуваше. Сутринта Рейф спомена за сватба, след това тя легна да поспи, събуди се и ето че вече беше женена. Кумът стоеше изпъчен до нея, чист, пременен и обръснат. Тя бе облечена в новата синя рокля, която й стоеше чудесно. Тялото й все още пулсираше от бурния оргазъм, разтърсил я след шест седмици въздържание.